Европейското животновъдство се изправя пред един от най-важните моменти през последните десетилетия. На 7 юли Европейската комисия трябва да представи новата стратегия за животновъдството – документ, който ще определя посоката на сектора през следващите години и може да се окаже решаващ за бъдещето на милиони фермери в Европейския съюз.
Решението идва в момент, когато все повече животновъдни стопанства затварят врати, поголовието намалява, а младите хора все по-рядко избират животновъдството за свое бъдеще. В редица държави членки фермерите работят под натиска на високи разходи, нестабилни пазари, заболявания по животните и все по-чести климатични бедствия.
Самата Европейска комисия вече признава, че секторът е изправен пред сериозни предизвикателства и че е необходима дългосрочна политика за укрепване на неговата конкурентоспособност, устойчивост и способност да посреща кризи. Именно това е основната цел на новата стратегия, която е част от европейската визия за земеделието и храните.
За първи път от години Брюксел поставя открито въпроса дали Европа може да си позволи да губи животновъдни ферми с темповете, които наблюдаваме днес. Секторът осигурява огромна част от добавената стойност в европейското земеделие, милиони работни места и поминък за цели селски райони. Въпреки това броят на животните намалява, а много производители работят на границата на рентабилността.
Предварителните документи показват, че новата стратегия ще бъде изградена върху три основни стълба – конкурентоспособност, устойчивост и сигурност на производството. Очаква се да бъдат обсъдени мерки за по-добра защита на фермерите от пазарни сътресения, подкрепа за модернизация на стопанствата, подобряване на управлението на риска и засилване на връзката между растениевъдството и животновъдството. Успоредно с това се подготвя и европейски план за протеините, който цели да намали зависимостта на съюза от вносни суровини за фуражи.
Все по-ясно се очертава и друг важен въпрос – как Европа да запази собственото си производство на мляко и месо в условията на растящ внос и засилена международна конкуренция. В Европейския парламент вече се чуват призиви бъдещата политика да гарантира по-добра защита на производителите и да не допуска решения, които биха ускорили закриването на ферми и намаляването на стадата.
За българските говедовъди предстоящото решение е особено важно. Ако стратегията доведе до повече инвестиции, по-добри инструменти за управление на риска и по-силна защита на производството, това може да даде нов тласък на сектора. Ако обаче остане само на ниво общи намерения и административни цели, тенденцията към намаляване на стадата вероятно ще продължи.
Затова очакваното представяне на европейската стратегия на 7 юли не е поредното брюкселско събитие. То може да се превърне в повратна точка за сектор, който все по-често е определян като стратегически за продоволствената сигурност на Европа. След години на спорове, ограничения и противоречиви сигнали, животновъдите очакват не нови лозунги, а ясни решения как европейските ферми да останат живи, конкурентоспособни и печеливши през следващото десетилетие.
