През януари Европейският парламент предстои да гласува дерегулацията на генетично модифицирани растения, произведени чрез нови геномни техники (НГТ). Очаква се това да освободи част от тези растения от досегашните изисквания на ЕС за ГМО, включително задължително етикетиране, проследимост и оценка на риска.
Растенията, създадени чрез НГТ, се получават чрез малки промени в ДНК, без да се добавя чужд геном от друг организъм. Този подход повишава устойчивостта на културите към болести и неблагоприятни климатични условия, като едновременно променя традиционната регулация и проследимост на генетично модифицираните растения в селското стопанство.
С въвеждането на нови генетично модифицирани растения в селското стопанство се наблюдават промени и в екологичната среда. Устойчивите на хербициди и инсектициди култури позволяват по-широка употреба на химически препарати, което може да доведе до натрупване на остатъци в почвата и водните ресурси.
ГМО растенията имат потенциал да обменят генетичен материал с диви аналози на култури, което може да доведе до появата на устойчиви на пестициди плевели и да промени естествената растителна среда. Това оказва влияние не само върху биоразнообразието, но и върху качеството на фуражите и хранителната верига за животните и хората.
Останалите аспекти включват натрупване на химикали във фуражите, които се използват за животни, чието месо и продукти достигат до потребителите. Следователно ефектите на ГМО културите и съпътстващите ги хербициди имат потенциално отражение върху хранителната верига и дългосрочното здраве на животните и хората.
Присъствието на ГМО в околната среда и хранителната верига остава предмет на наблюдение и регулация, като целта е да се гарантира безопасността на храните и минимално въздействие върху природата и селскостопанската продукция.
