Темата за връзването на говеда стои на дневен ред от десетилетия. Критиките не стихват, защото този тип настаняване ограничава сериозно естественото поведение на животните.
Какво представлява отглеждането с вързване
При тази система кравите са фиксирани на едно място в обора чрез нашийник или верига. Пред тях е хранилката, а зад тях – каналът за тор. Животното прекарва целия си ден в рамките на това ограничено пространство: храни се, лежи, спи и се дои без да напуска мястото си.
В този формат животните могат единствено да стоят или да лежат – няма възможност за завъртане или свободно придвижване в обора.
Целогодишно връзване означава, че животното не излиза от обора през цялата година.
Частично връзване е когато кравите получават минимум дванадесет седмици пасищен достъп годишно – поне по шест часа дневно.
Защо връзването е подложено на критика
Дълго време това беше стандартът в млечното говедовъдство. Евтиният строеж, ниските изисквания към площта и удобството за фермера правеха системата масова.
Но с времето стана ясно, че ограниченията създават редица проблеми:
– говедата са стадни животни, имат нужда от движение и контакт;
– липсата на социално взаимодействие води до стрес;
– обездвижването увеличава риска от ставни заболявания и проблеми с копитата;
– поведението се променя, често се появяват стереотипии;
Тези аргументи превърнаха свободно-боксовите обори в доминиращ модел на настаняване. Там животните имат избор – да се движат, да почиват в индивидуални боксове, да отидат до поилката или хранилката, без да бъдат ограничавани.
Докъде стигна промяната
В Германия връзването намалява устойчиво, но не е изчезнало.
Данните за 2020 г. показват:
– над 25% от говедовъдните ферми все още го използват;
– приблизително едно на всеки десет говеда живее във вързан обор;
– над две трети от тези животни са били вързани целогодишно;
– около 1 милион говеда са били настанени в такива условия;
В някои страни промяната е още по-категорична: Швеция, Австрия и Швейцария вече са забранили целогодишното връзване.
Къде все още се използва вързано отглеждане
Този модел е характерен за по-малките стопанства, особено в планински и икономически по-слаби райони. В южните германски провинции – над половината от фермите все още разчитат на тази система.
Причините са практични и логистични:
– стръмният терен не позволява изграждане на големи съвременни обори;
– липсата на финанси прави преоборудването трудно;
– в много случаи фермерите работят в малки стопанства с дългогодишни традиции и ограничени ресурси;
Макар и в по-малка степен, вързаните системи се срещат и в биологичното производство. През 2020 г.:
– 9% от биологичните говедовъдни ферми са използвали връзване;
– при конвенционалните – делът е 30%
Извод
Връзването остава една от най-спорните теми в съвременното говедовъдство. Традициите и практическите ограничения продължават да го поддържат в някои региони, но посоката е ясна: повече движение, повече простор и условия, които да отговарят на естественото поведение на животните.
