Европейският пазар на захар влиза в нова турбуленция. Не защото липсва продукт, а защото той все по-често навлиза по схеми, които изкривяват правилата. В центъра на спора застава режимът за активно усъвършенстване – механизъм, създаден да подпомага преработката и износа, но според сектора вече използван като инструмент за заобикаляне на митническата рамка.
Вносът през IPR излиза извън контрол
Какво означава IPR?
Това е режим за активно усъвършенстване (Inward Processing Regime) – позволява безмитен внос на суровини при условие, че се преработят и изнесат извън ЕС. Проблемът е, че на практика част от тези количества остават в рамките на съюза и влияят пряко на цените и конкуренцията.
Данните са категорични. Само за първите четири месеца на пазарната 2025–2026 година вносът на захар чрез режима достига 512 000 тона. За сравнение – едва 260 000 тона в първите два месеца. Темпото е агресивно, а натискът върху пазара – осезаем.
Най-големият дял идва от Бразилия – около 340 000 тона. Това не е изненада. Страната е глобален лидер и вече е чувствителна тема в европейските търговски отношения.
94% от суровата захар влиза извън стандартните правила
Картината става още по-тревожна при детайлите. Данните показват, че:
– През 2024–2025 г. вносът чрез IPR достига 570 544 тона;
– Редовният внос е едва 35 234 тона;
– Делът на IPR достига почти 94%;
За текущата 2025–2026 година:
– IPR внос: 336 727 тона;
– Редовен внос: 63 633 тона;
– Делът остава над 84%;
Това не е нормална пазарна структура. Исторически моделът е бил точно обратен. През 2010–2011 г. IPR е бил около 303 000 тона срещу 2,4 милиона тона стандартен внос. Днес системата е обърната.
Традиционните доставчици са изтласкани
Най-сериозният удар е върху страните, които традиционно снабдяват ЕС:
– АКТБ (Африка, Карибски басейн и Тихоокеански регион);
– Най-слабо развитите страни;
– Южна Африка;
Потоците от тези региони се сриват:
– 1 036 401 тона през 2018–2019 г.;
– 186 264 тона през 2023–2024 г.;
– 35 224 тона през 2024–2025 г.;
– 63 633 тона до момента за 2025–2026 г.;
Секторът задава директен въпрос – заменя ли се преференциалната търговия с административни схеми?
Европейските фермери свиват производството
Парадоксът е очевиден. Вносът расте, а вътрешното производство не е слабо. Напротив – добивите са стабилни. Въпреки това:
– Площите със захарно цвекло за 2026–2027 г. се свиват средно със 7%;
– В някои региони спадът достига 25%;
Това е ясен сигнал. Фермерите реагират на несигурност, не на липса на пазар.
Брюксел между чука и наковалнята
Темата вече е на масата на Европейската комисия. Комисарят по земеделие Кристоф Хансен обявява, че се обмисля ограничаване или спиране на режима в сектора на захарта.
Проблемът е времето.
Очакванията са мерките да влязат в сила най-рано в края на май. За производителите това е закъснение. Кампанията вече е започнала, а решенията за площи и инвестиции са взети.
Същината на спора: инструмент или вратичка
Критиката е проста и директна:
Режимът е създаден за преработка и реекспорт.
Не за масов внос, който остава на вътрешния пазар.
Когато над 80–90% от суровата захар влиза през него, това вече не е технически детайл. Това е изкривяване на пазара.
Какво е заложено на карта
Случаят със захарта излиза извън рамките на един сектор. Засегнати са:
– Търговските отношения с Бразилия;
– Договореностите с Меркосур;
– Ролята на традиционните партньори от развиващите се страни;
– Доверието в европейската търговска политика;
И най-важното – устойчивостта на европейското земеделие. Позицията на сектора е категорична.
Производителите на захарно цвекло не увъртат:
– Искат незабавно спиране на режима за захарта;
– Настояват за пълно преразглеждане;
– Очакват ясни правила, преди инструментът да бъде върнат в действие
Посланието е ясно – пазарът не може да се управлява с вратички.
