И най-здравото стадо не спасява фермата: край Букурещ продават 100 юници заради евтиното мляко
Последната голяма млечна ферма в района на румънската столица намалява стадото, въпреки добрите животни, качествения фураж и очакваната добра реколта
Може да има здраво стадо, добра селекция, достатъчно фураж и отлична реколта, но това невинаги е достатъчно, за да бъде една млечна ферма спокойна за бъдещето си. Такъв е случаят с едно от последните големи стопанства за производство на мляко в непосредствена близост до Букурещ. Фермата „Агроиндустриала Пантелимон“ е принудена да намали броя на животните си и да предложи за продажба около 100 разплодни юници.
Причината не е заболяване, липса на храна или проблем с продуктивността. Напротив. По думите на дългогодишния ръководител на стопанството д-р Михай Петку животните никога не са били в по-добро здравословно състояние. Проблемът е, че при сегашните условия става все по-трудно да се намери достатъчно добра реализация както за млякото, така и за самите животни.
Стопанството разполага с около 600 млечни крави от породата Холщайн. От тях приблизително 100 юници ще бъдат предложени на пазара, като очакваната цена е около 2000 евро за животно. Решението е трудно именно защото не става дума за бракуване или освобождаване от проблемни животни.
„Имам изключително здраво стадо, но няма на кого да продавам млякото и животните“, обобщава ситуацията д-р Петку.
Добри животни, но пазарът не ги иска
В продължение на десетилетия фермата в Пантелимон е била известна именно с развъждането на качествени млечни животни. Историята ѝ започва през 1973 г., когато там са докарани 500 бременни юници от породата Холщайн от Дания. През годините стопанството се превръща в един от разпознаваемите центрове за развъждане на млечни крави в Румъния и доставя разплодни животни на други ферми.
Днес обаче самото наличие на добър генетичен материал не гарантира пазар.
По думите на фермера животните, които ще бъдат продадени, са добре хранени, отглеждани са при добри условия и са в отлично здравословно състояние. Той подчертава, че през дългата си професионална кариера не е имал по-здраво стадо.
Във фермата няма куци крави, а телетата не се нуждаят от постоянно лечение. Това би трябвало да бъде добра новина за всяко млечно стопанство. В случая обаче именно тук се вижда парадоксът – животните са добри, но икономическата ситуация принуждава стопанството да намалява броя им.
Д-р Петку има около шест десетилетия опит в говедовъдството и през годините фермата работи за подобряване на продуктивността на стадото. Още преди години той посочва, че чрез продължителна селекция производството на мляко е увеличено значително в сравнение с първите поколения животни в стопанството.
Но високата продуктивност има смисъл само когато има пазар за произведеното мляко.
Около 0,40 евро за литър мляко
Според думите на фермера млякото от стопанството се изкупува за около 2 румънски леи на литър, което е приблизително 0,40 евро. На пръв поглед това може да изглежда като просто число, но зад него стоят всички разходи на една голяма ферма – производство и закупуване на фуражи, семена, гориво, електроенергия, труд, ветеринарни грижи, поддръжка на техниката и сградите.
Проблемът според него е, че разходите продължават да растат, докато приходите от млякото не дават достатъчна сигурност.
За да покаже как се е променило съотношението между приходите и основните разходи, д-р Петку прави сравнение с дизеловото гориво. По думите му преди с пет литра мляко е можело да се купят два литра дизел, докато сега същото количество мляко носи приблизително стойността на един литър гориво.
Това сравнение казва повече от много сложни икономически таблици. Фермерът не произвежда само мляко. За да произведе всеки литър, той трябва да обработва земя, да произвежда фураж, да поддържа техника, да плаща за енергия и труд и да се грижи ежедневно за стотици животни.
Когато крайната цена на млечните продукти се увеличава, това невинаги означава, че по-голям дял от парите стига до производителя.
Проблемът не е от вчера
Трудностите на фермата с изкупната цена не са ново явление. Още преди повече от десетилетие д-р Петку предупреждава за голямата разлика между цената, която получава производителят, и стойността на млякото по веригата до крайния потребител.
Историческите данни за стопанството също показват колко голяма може да бъде разликата между различните начини на продажба. През 2016 г. част от произведеното мляко се е продавало чрез собствени автомати на значително по-висока цена, отколкото при доставка към голям преработвател.
Тогава директните продажби са били един от начините фермата да задържи по-голяма част от стойността на произведеното мляко. Именно собствените канали за реализация са помогнали за увеличаването на приходите.
Това обаче не означава, че една ферма може да преработи и продаде самостоятелно цялото количество произведено мляко. При голямо стадо обемите са сериозни, а част от продукцията неизбежно трябва да намери пазар като суровина или чрез други канали.
Добра царевица, но това не решава основния проблем
На фона на трудностите с млякото 2026 година носи и добра новина за стопанството. Полските култури изглеждат добре, а очакванията са за много добра реколта от царевица.
По предварителна оценка производството може да достигне над 8–10 тона от хектар, което означава около 800–1000 килограма от декар.
За голяма млечна ферма подобна реколта има огромно значение. Царевицата е важна част от фуражната база, а доброто собствено производство намалява зависимостта от покупки на фуражи и дава възможност за по-сигурно хранене на стадото.
Но и добра реколта не може сама да реши всички проблеми.
Фуражът може да бъде отличен, животните могат да са здрави и продуктивни, но ако млякото се продава на цена, която не позволява на стопанството да покрива разходите си и да работи устойчиво, голямото стадо започва да се превръща в тежест.
Точно пред такъв избор е изправена и фермата край Букурещ.
Продажбата на юниците не означава край на фермата
Намаляването на стадото не е решение за прекратяване на дейността. Фермата ще продължи да произвежда мляко, но с по-малък брой животни.
Продажбата на около 100 разплодни юници е опит да се намери по-устойчив баланс между броя на животните, възможностите за тяхното изхранване и най-вече пазара за произведеното мляко.
Животните, които ще бъдат предложени на други фермери, не са случайно подбрани за продажба, защото са болни или непродуктивни. Напротив – става дума за разплодни юници, които са ценни именно заради начина, по който са отгледани, и доброто им здравословно състояние.
Фермерът е категоричен, че всеки потенциален купувач може да дойде и да види животните на място.
И тук ситуацията придобива още по-голяма тежест. Фермата не намалява стадото, защото не може да произведе добри животни. Тя намалява стадото, защото няма достатъчно сигурна реализация.
Собствената преработка помага, но не е достатъчна
„Агроиндустриала Пантелимон“ не разчита единствено на продажбата на сурово мляко. Стопанството има и собствено производство на млечни продукти, сред които кисело мляко, кефир, сирене и сметана.
Собствената преработка позволява на фермата да добави стойност към част от произведеното мляко и да не зависи напълно от изкупната цена на суровината.
Това е модел, към който все повече животновъдни ферми се стремят – производство, преработка и по-пряк контакт с пазара. На практика обаче изграждането и поддържането на собствена преработка изисква инвестиции, организация, пазар и постоянни продажби.
Затова и собствената мандра не е магическо решение на всички проблеми.
Фермата край Букурещ е успяла да запази дейността си в район, където през последните десетилетия много други млечни стопанства са изчезнали. Тя оцелява благодарение на селекцията, собственото производство на фуражи, преработката и натрупания опит.
Но дори подобна ферма с дълга история днес е принудена да направи крачка назад.
Когато добрата ферма вече не е достатъчна
Историята от Пантелимон е показателна не само за една румънска ферма. Тя поставя въпрос, който стои пред млечното говедовъдство и в други европейски страни.
Колко дълго може да се поддържа голямо и модерно стадо, ако фермерът няма достатъчно силна позиция при продажбата на произведеното мляко?
Може да има добра генетика. Може да има здрави животни. Може да има собствен фураж и добра реколта. Може дори да има собствена преработка.
Но ако приходът от млякото не е достатъчен, икономиката в крайна сметка започва да диктува размера на стадото.
Затова около 100 юници ще напуснат тази ферма. Не защото са болни. Не защото не дават резултати. Не защото няма с какво да бъдат хранени.
А защото при сегашната ситуация пазарът не дава достатъчна сигурност за поддържането на толкова голямо стадо.
Фермата ще продължи да работи. Ще останат стотици млечни крави, ще се произвежда фураж и ще продължи собствената преработка на мляко.
Но решението да бъдат продадени 100 разплодни юници показва един неприятен факт за сектора – понякога дори една от най-добрите ферми може да бъде принудена да намали производството си не защото не се справя с животните, а защото не успява да получи достатъчна цена за труда си.
И може би точно това е най-големият парадокс в тази история. Стадото е здраво. Царевицата обещава добра реколта. Фермата има традиции, генетика и собствена преработка.
Но въпреки всичко това около 100 добри разплодни животни трябва да бъдат продадени.
Защото в крайна сметка и най-добрата ферма не може да живее само от здрави крави. Тя трябва да може и да продаде това, което произвежда.
