Трихофития по животните

При естествени условия се заразяват най–често говедата и конете, след това кучетата и котките. Овцете, свинете и другите видове животни се заразяват по–рядко. Най–податливи на заразяване са младите животни.

Болестта е разпространена във всички страни на света. Трихофитията по говедата по целия свят е стопански най–значимата дерматомикоза.
Икономическите загуби, които се нанасят, са вследствие загуба на телесното тегло на болните животни, което може да достигне до 20%, намален млеконадой, лошо оползотворяване на храната, разходи на лекарства и труд за лекуване, повреди на кожата. Дори при прилагане на модерните методи на лечение, борбата с трихофитията е била винаги проблематична и скъпа.

Основен причинител на тази дерматомикоза при говедата у нас е Trichophyton verrucosum.

Трихофитията има рязко изразена сезоност.

Проявява се през оборния режим на гледане – късна есен, през зимата и рано пролетта, особено ако времето е относително топло и влажно. Източници на инфекцията са болните от трихофития животни. Те предават болестта на здравите животни не само чрез пряк, но и чрез косвен контакт – чрез различни предмети като помещения, ясли, торища, предмети на обслужване, растителни отпадъци и дори чрез самите гледачи на животните, които могат да носят заразата по ръцете и дрехите си. Източници на инфекцията могат да бъдат и гризачите.

Спорите на микроскопичните гъбички, причинители на трихофитийната инфекция, в космите и крестите запазват жизнеността си до 3 години.

Инкубационният период е от 8 до 30 дни. В зависимост от степента на възпалителните процеси в кожата при болестта се разграничават две основни клинични форми: повърхностна и дълбока трихофития.

Характерна особеност във взаимоотношенията трихофитон – макроорганизъм е, че гъбичката се намножава само в сензибилизирана тъкан, т.е. при многократен контакт между микро- и макроорганизъм.

Трихофитоновият инфекциозен процес проявява тенденция към периферно разпространение, а оздравителният – от центъра и следва периферията. Образуването на гнойници е резултат на вторична бактериална инфекция.

Като предразполагащи условия за трихофитната инфекция решаваща роля играят нарушенията в нормалния хигиенен режим на хранене и отглеждане, а също и на микротравмите, образувани от ектопаразите. Липсата и недостигът на белтъчини, витамини, микро– и макроелементи (особено на цинк, желязо, мед), пренаселеност, влага, недостиг на слънчеви лъчи, торовата постеля са важни предразполагащи фактори към заболяването. Доказано е, че трихофитоновата инфекция се благоприятства от всички фактори, които водят до понижаване на общата и локална устойчивост на животните, в т.ч. хроничните инфекции, паразитозите и други.

При говедата трихофитията най–често се явява по кожата на главата – около очите, основата на ушите, по носа; по шията (гердана), гръдната стена, гърба, около опашната област и по самата опашка. По–рядко измененията се локализират по кожата на краката. По кожата се явяват дребни възелчета на големина колкото грахово зърно и на тяхно място се образуват рязко ограничени петна, покрити със сиво–бели или жълтеникави люспи. Постепенно в продължение на 1 – 3 месеца петната се увеличават и може да стигнат в размери до длан, като се покриват с жълтеникави струпеи. Космите в поразените места стават крехки и се отчупват. След 1–2 месеца струпеите падат и се образуват голи петна, които след известно време започват да заздравяват и да се покриват с нови косми. Докато отделни петна се намират в процес на самооздравяване, на здрави места по кожата се явяват множество нови огнища. Тази форма на трихофития се придружава винаги със сърбеж, който понякога е много силен.

При телетата трихофитията протича по–тежко. Локализира се обикновено по главата. На кръглите обезкосмени петна, покрити с тънки люспици, се явяват множество дребни мехурчета, които след известно време се пукат и от изсъхналия ексудат се образува клейоподобен струпей. Петната може да достигнат на големина до 3–4 см в диаметър, а струпеят да се увеличи силно на дебелина. Тази форма на болестта се придружава със силен сърбеж.

Диагнозата се основава преди всичко на епизоотологичните данни (контагиозност) и на клиничните особености: наличност по кожата на рязко ограничени възкръгли петна с ниско „остригани“ косми, обикновено покрити с люспици или азбестовидни струпеи, а понякога голи. Диагнозата се поставя въз основа на клиничните признаци и микроскопското изследване на взет материал от периферната част на засегнатото място, включващ не само части от струпа, но и поразени косми. С лабораторното изследване се прави и диференциална диагноза по отношение на краста.

Рационална терапия на трихофитията няма. Всички заболели животни трябва своевременно да бъдат отделени от здравите и да бъдат поставени в сухи и светли помещения.

Както показва дългогодишния практически опит, ваксинацията на животните срещу дерматофитози представлява едно от най–важните средства за ограничаване на това заболяване.

Имунитетът на имунизираните животни настъпва след 30 дни след последната ваксинация и се запазва за не по малко от седем години.

Автор: Д–р Д. Стойчев