Късната лактация е период, в който нивата на термодурични бактерии в млякото често се повишават. Това създава сериозни предизвикателства както за качеството на суровото мляко, така и за неговата преработваемост. Термодуричните бактерии представляват група микроорганизми, способни да преживяват висока температура, включително стандартната пастьоризация. Тяхното наличие намалява качеството на млякото, скъсява срока на годност на продуктите и ограничава възможностите за производство на чувствителни млечни изделия.
Какво представляват термодуричните бактерии
Термодуричните бактерии са устойчиви на топлинна обработка и могат да оцелеят в процеси, които унищожават повечето други микроорганизми. Те обикновено се намират в околната среда – тор, почва, замърсени повърхности, постеля, както и в оборудване, което не е правилно почиствано. Замърсените зърна и вимето на животните са основният път за тяхното навлизане в млякото.
Защо нивата се повишават в късна лактация
През последните месеци от лактацията условията около животните често се променят. Преходът от паша към по-продължително задържане в помещения, увеличената влажност и натрупването на органичен материал създават благоприятна среда за развитие на термодурични бактерии. Основни фактори, които допринасят за повишаването на нивата, са:
– повече кал и органични замърсявания по пътеките и местата за почивка;
– износване на лайнерите в доилната система, което води до грапавини и микропукнатини, задържащи бактерии;
– недостатъчно ефективно почистване и дезинфекция на доилната инсталация и млечния съд;
– използване на неподходяща температура на водата или недостатъчно количество почистващ препарат.
Основни практики за намаляване на термодуричните бактерии
Ефективното управление на нивата на термодурични бактерии изисква постоянство и добра хигиена на всички етапи от добива на мляко.
1. Хигиена на средата
Поддръжката на чисти и сухи пътеки, легла и настилки е от ключово значение. Намаляването на контакта на вимето със замърсена среда значително ограничава риска. Редовното почистване на местата, където животните лежат или преминават, допринася за ограничаване на бактериалния натиск.
2. Подготовка преди доене
Преди поставяне на апаратите е важно зърната да бъдат почистени и подсушени. Практиката за индивидуално подсушаване значително намалява замърсяването. Влажните зърна благоприятстват пренасянето на бактерии в доилната система.
3. Поддръжка на доилната инсталация
Лайнерите трябва да бъдат сменяни според препоръките – приблизително след 2 000 доения или на всеки шест месеца. Всякакви следи от грапавини, напукване или промяна в еластичността са сигнал за незабавна смяна. Доилната система трябва да се почиства с гореща вода, а премахването на варовите отлагания е задължително минимум веднъж седмично. След почистване се препоръчва финално изплакване с дезинфектант.
4. Почистване и контрол на охладителния съд
Резервоарът за мляко трябва да бъде измиван и дезинфекциран след всяко изпразване. Важно е да няма натрупани остатъци, а охлаждането да се осъществява бързо и ефективно до температура под 4 °C.
5. Мониторинг на качеството
Редовното проследяване на общия брой бактерии и термодуричните бактерии дава възможност за ранно откриване на проблеми. Анализите водят до по-точни решения относно хигиенните практики, поддръжката на оборудването и цялостната организация на доенето.
Значение за качеството на продукцията
Когато нивата на термодурични бактерии са високи, млякото губи част от своята стойност, а преработвателите често намаляват изкупната цена или отказват прием. Проблемът е особено сериозен при производството на сирена, кашкавали и продукти, при които микробиологичният състав има ключово влияние.
Контролът върху термодуричните бактерии през късната лактация не изисква сложни или скъпи процедури, а постоянство и внимание към всяка стъпка – от хигиената на животните и средата, до поддръжката на техниката и правилното съхранение на млякото.
