Какво пият кравите и как това влияе на млечната продукция
На път към доилната зала кравата минава покрай празна поилка. Отива директно към леглото. Няма да пие. Няма да яде. Няма да даде мляко.
Водата често е една от най-пренебрегваните теми във всяка млечна ферма. Тя не се води фураж, но е основната съставка в млякото.
Всяка крава в лактация отделя средно между 20 и 50 литра мляко дневно, а самото мляко съдържа около 87% вода. Това означава, че само за млечната си продукция животното се нуждае от над 100 литра вода дневно — без да броим физиологичните нужди и загубите от изпарение. Ако водата е с ниско качество — млякото намалява. Ако няма достъп до нея — млякото изчезва.
В практиката обаче поилките често са последни в списъка с приоритети. Ако самата вода е чиста, съдовете са мръсни. Ако съдовете са чисти — водата е застояла. Нито една лабораторна проба не може да замени чиста, течаща и свежа вода.
Парадоксът е, че изисквания за качеството на водата съществуват. Има папки с бланки, таблици с данни за наличие на колиформи, нитрати и нитрити. Но реалната ситуация в обора често не отговаря на документацията. Кладенци са разположени до септични ями, водоизточници не са обезопасени, а в резервоарите попадат не само бактерии, но и остатъци от торове, препарати и отпадъци.
Оказва се, че възможността за свободен достъп до вода е по-важна дори от самото количество. Ако поилката е в другия край на обора, а леглата са веднага след доенето, много от кравите директно лягат, без да пият. Така времето, което би могло да се използва за прием на вода и храна, се губи. Всяка пропусната минута води до по-малко фураж, по-ниско усвояване и в крайна сметка — по-нисък млеконадой.
Не на последно място стои и въпросът за социалната йерархия около водата. По-плахите животни често отстъпват пред по-настоятелните. Те пият по-рядко, приемат по-малко течности и резултатът се вижда в качеството на млякото — по-ниско съдържание на мазнини.
