Министрите на финансите в Европейския съюз приеха общ подход по предложението за укрепване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), включително и нов елемент за защита при кризи на пазара на торове.
CBAM (Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите) е въглеродна такса на ЕС върху вносни стоки с високи емисии (като торове, стомана и цимент), която изравнява цените с тези на вътрешния пазар и цели да намали „мръсното“ производство извън ЕС.
Решението обаче вече предизвиква остри реакции в земеделския сектор, който го определя като недостатъчно ефективно и закъсняло спрямо реалните рискове за фермерите.
Висок праг, който на практика обезсилва защитата
В центъра на критиките стои условието защитната мярка да се задейства само ако цените на вносните торове, без да се включва самото задължение по механизма за въглеродни емисии, се повишат с над 50 процента спрямо средната стойност за последните десет години.
От гледна точка на пазарната динамика това означава, че инструментът ще се активира изключително рядко, дори при сериозни шокове в доставките или геополитически кризи. Земеделските организации предупреждават, че това превръща мярката в по-скоро формална защита, отколкото в реален стабилизиращ инструмент.
CBAM влиза в критична фаза от 2026 година
Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) навлиза в решаващ етап от своето прилагане. След преходния период от 2023 до края на 2025 година, от 2026 година започва реалното му разгръщане с финансов ефект върху вноса на въглеродно интензивни продукти, включително торове.
Паралелно с това таксите ще се увеличават поетапно до пълното въвеждане на системата около 2034 година, което според фермерските организации ще натрупа значителен ценови натиск върху земеделското производство.
Оценките, цитирани от Копа и Кожека (Copa-Cogeca), сочат, че още през 2026 година допълнителната тежест може да достигне около 820 милиона евро, които в крайна сметка се прехвърлят върху производителите в Европейския съюз.
Торовете остават най-уязвимият разход в земеделието
Торовете са един от най-големите и най-чувствителни разходи в растениевъдството. Всяко рязко движение на цените се отразява директно върху себестойността на продукцията, конкурентоспособността на стопанствата и стабилността на доходите.
Земеделските организации подчертават, че при подобна структура на разходите дори краткотрайни ценови сътресения могат да доведат до намаляване на торенето, спад в добивите и в крайна сметка до натиск върху цените на храните.
Критика към европейската политика и риск от закъсняла реакция
Според фермерските структури проблемът не е само в прага от 50 процента, а в самата философия на механизма. Липсата на по-ранна интервенция означава, че защитата ще идва след като пазарът вече е излязъл от контрол.
В този контекст кризата в доставките през последните години, включително напрежението около ключови морски маршрути, се използва като пример за това колко бързо могат да се променят цените и да се наруши балансът на пазара.
Институциите под натиск за промяна
Сега вниманието се насочва към Европейския парламент, който трябва да заеме позиция по предложението. Земеделските организации настояват за по-гъвкав и реално приложим механизъм, който да може да се активира преди кризата да се задълбочи, а не след това.
В основата на спора остава един ключов въпрос – дали европейската политика ще защити производството на храни с реални инструменти или ще заложи на механизми, които работят добре на хартия, но трудно в реалния пазар.
