Времето, което една крава прекарва в стадото, не трябва да бъде самоцел. По-важното е тя да остане здрава и продуктивна достатъчно дълго, за да реализира потенциала си.
Именно това е основното послание на ветеринарния специалист и университетски преподавател д-р Стивън Леблан, който призовава фермерите да се съсредоточат върху предотвратяването на принудителното бракуване, а не просто върху увеличаването на възрастта на стадото.
Според него, решението кога една крава трябва да напусне стопанството, трябва да бъде индивидуално за всяко животно и да отчита неговата бъдеща продуктивност, здравословно състояние и икономическа стойност.
По-дългият живот не винаги означава по-добро управление
В последните години дълголетието на млечните крави все по-често се свързва с устойчивото животновъдство. По-дългият продуктивен живот означава по-малко нужда от отглеждане на юници за подмяна, по-ниски разходи и по-малък екологичен отпечатък.
Д-р Леблан обаче предупреждава, че подобно заключение може да бъде подвеждащо.
Средната възраст на кравите в едно стадо сама по себе си не показва дали животните са по-здрави. Тя може да бъде повлияна от редица фактори – генетика, наличие на юници за подмяна, пазарни цени и решенията на стопанина.
По тази причина по-възрастното стадо невинаги е доказателство за по-добро управление.
„Целта е да се оптимизира продуктивният живот, а не да се удължава на всяка цена. Някои крави заслужават да останат дълго в стадото, а други трябва да бъдат изведени по-рано“, обяснява специалистът.
Кога е правилният момент за бракуване
Всяка крава рано или късно напуска стадото. Важният въпрос е дали това става в правилния момент.
Според Леблан бракуването е преди всичко икономическо решение. Най-подходящият момент настъпва тогава, когато очакваната бъдеща печалба от животното стане по-ниска от тази, която би донесла неговата заместничка.
Затова основната задача не е бракуването да се премахне напълно, а да се намали принудителното извеждане на животни заради заболявания, репродуктивни проблеми или спад в продуктивността.
Преходният период определя бъдещето на кравата
Най-големите възможности за подобряване на продуктивния живот започват още около отелването.
Данните показват, че едва 56% от млечните крави преминават през преходния период без поне едно здравословно нарушение. Останалите се сблъскват с различни проблеми, сред които:
– метрит;
– мастит;
– кетоза;
– млечна треска;
– изместване на сирищника;
– куцота.
Тези заболявания не само намаляват млеконадоя в началото на лактацията, но могат да окажат влияние върху репродуктивните показатели месеци след привидното оздравяване.
Последиците остават дълго след оздравяването
Изследванията показват, че кравите, прекарали преходни заболявания, често имат с 10% до 15% по-нисък шанс да забременеят още при първото осеменяване.
Това означава, че дори когато клиничните признаци вече са изчезнали, организмът продължава да носи последствията от заболяването.
При здравите крави вероятността за бременност след първото осеменяване може да надхвърли 50%, което значително подобрява икономическите резултати на стопанството.
Възпалението започва да влияе много преди отелването
Една от научните идеи, разгледани от Леблан, е така наречената хипотеза на Брит.
Според нея яйцеклетките, които ще участват в първата овулация след отелването, започват развитието си още няколко месеца по-рано – именно през периода, когато организмът изпитва най-силен недостиг на енергия.
Допълнително влияние оказва и възпалението около отелването.
Натрупаните научни данни сочат, че прекомерното възпаление може:
– да влоши качеството на яйцеклетките;
– да промени условията в матката;
– да намали плодовитостта поне три месеца след отелването.
Затова доброто управление през преходния период има значение не само за непосредственото възстановяване, но и за бъдещата репродуктивна успеваемост.
Защо стадата остаряват
През последните години много фермери задържат по-възрастните крави по-дълго.
Причината невинаги е подобреното здраве на животните.
Пазарът на телета от кръстоски между млечни и месодайни породи направи този тип производство по-доходен. В резултат на това повече крави се използват за такива разплодни програми, а броят на юниците за подмяна намалява.
Когато липсват достатъчно заместници, стопаните често оставят по-възрастните животни в стадото по-дълго, независимо че при други условия биха ги заменили по-рано.
Как изглежда оптималният продуктивен живот
Според Леблан оптимизирането на продуктивния живот означава всяка крава да остане в стадото толкова дълго, колкото е икономически оправдано.
Някои животни с ниска продуктивност или сериозни здравословни проблеми трябва да бъдат изведени по-рано, докато здравите и високопродуктивни крави могат успешно да продължат да носят печалба години наред.
Значението на навременната бременност
Икономическите модели продължават да подкрепят интервал между две отелвания от около 12 до 13 месеца.
Най-добрият вариант е кравата да забременее приблизително 120 дни след отелването.
След този момент всяко забавяне може да струва приблизително между 0,90 и 4,50 евро на крава дневно чрез пропуснато бъдещо производство на мляко и по-ниски приходи от телета.
Практически извод за фермерите
Основната идея на специалистите е ясна – не всяка крава трябва да остане възможно най-дълго в стадото. Много по-важно е да се намалят заболяванията през преходния период, да се подобри плодовитостта и да се избегне преждевременното бракуване на иначе ценни животни.
Именно така може да се постигне по-висока печалба, по-добро благосъстояние на животните и по-устойчиво развитие на млечните ферми.
