5. Как се разпознават повторните сигнали срещу един и същ човек, когато са подадени до различни институции?

На практика – често не се разпознават. Образуваните наказателни производства и присъдите се вписват в общи системи, но общ регистър на сигналите за насилие над животни няма. Сигналът до БАБХ се води при нея, този до общината – в общината, а подаденият на 112 или в полицейското управление остава в полицията. Административните глоби по Закона за защита на животните не се виждат от прокурора, който решава дали да образува производство. Административното наказване остава невидимо и тогава, когато същият човек посегне отново.  

Резултатът е, че всеки сигнал се разглежда като единичен случай. Един ритник, разгледан отделно от всичко останало, лесно може да бъде подценен. Пет ритника за няколко месеца от един и същ човек са сигнал за нарастваща опасност и за животните, и за хората. В „Кръстова вада“ съдът посочи четири нападения над домашни любимци в материалите по делото, но картината се сглоби чак след убийството.

Редакционен коментар: По делото за смъртта на Кнопа съдът е посочил четири посегателства над домашни любимци при разглеждането на мярката за неотклонение. Въпросът към институциите е каква информация е имала всяка от тях преди тежкия случай. Ако повторните сигнали стоят в отделни преписки, при следващата проверка служителят може да разполага само с част от фактите. Държавата дължи ред, по който тези данни да се сверяват навреме.

Има и още една празнота. Човек, осъден за жестокост към животно или системно нарушаващ Закона за защита на животните, на практика може да вземе за отглеждане ново животно на следващия ден. От 2025 г. съдът може да лиши от право да упражнява професия или дейност само извършител, който работи с животни или се грижи за тях. За всички останали забрана да отглеждат или да работят с животни няма, както няма и регистър, от който някой да провери това. Дори когато животното бъде отнето, нищо не пречи на собственика да придобие друго. Затова предлагаме съдебна забрана за отглеждане на животни, вписвана в регистър при БАБХ.

Тази липса на връзка е особено опасна, защото насилието над животни рядко е самостоятелно. Според едно американско проучване 70% от извършителите на насилие над животни са извършили и други престъпления, а почти 40% – насилствени престъпления срещу хора. Между 54% и 71% от жените, потърсили убежище от домашно насилие, съобщават, че партньорът е заплашвал, наранявал или убил домашния им любимец. Заплахата към животното е начин жертвата да бъде контролирана и сплашена. Затова сигнал за бито куче в едно семейство може да е първият видим знак, че там има насилие и над и хора, включително деца.

Нашето законодателство не вижда тази връзка. Законът за защита от домашното насилие изобщо не споменава животните: заплахата или насилието над домашния любимец не са посочени изрично като форма на домашно насилие, а сред мерките за защита няма нито една за животното на пострадалия.

От 2024 г. съществува Национална информационна система за случаите на домашно насилие, но сигналите за насилие над животни не влизат в нея. Така полицаят, който работи по домашно насилие, не знае за сигнала за жестокост към кучето в същото семейство, а служителят, който проверява кучето, не знае за други провинения на извършителя. При 2619 престъпления в условия на домашно насилие само през 2025 г. по данни на МВР, или над 7 на ден, това е пропусната възможност да се предотврати насилие над хора. Насилието над животни не е „по-малкото“ престъпление. Често то е първото.

Редакционно уточнениеЗаконът предвижда националната система за случаите на домашно насилие от 2024 г. През октомври 2026 г. в Народното събрание е поставен въпрос за сроковете за изграждането и въвеждането ѝ в експлоатация. Числото 2619 е оповестено от представител на МВР на 5 декември 2025 г., преди края на годината. Посочените проценти за насилие над животни са от чуждестранни изследвания с конкретни групи участници. Закон за защита от домашното насилие 

Решението е единна система, в която всеки сигнал за насилие над животно се регистрира и проследява, независимо къде е подаден. Това е и една от функциите на независимата агенция, от която съм убеден, че има нужда: да е централен координационен орган между МВР, прокуратурата, съда и общините и да поддържа национална статистика и анализ на случаите.

6. Какво се случва със сигнал за насилие над животно, когато няма видеозапис и обществен натиск?

В най-добрия случай – проверка и отговор след седмици. Много често обаче – писмо, че няма данни за престъпление, или препращане към друга институция. В най-лошия случай – не се предприема нищо и институциите си прехвърлят топката.

Без запис от охранителна или друга камера доказването е по-трудно, но съвсем не и невъзможно. Има свидетели, ветеринарни прегледи, аутопсии, токсикологични изследвания и предишни сигнали срещу заподозрения. Това е нормална полицейска работа. Тя обаче се свършва само ако някой има задачата, времето и уменията да я свърши.

Редакционен коментар: Човекът, който е видял насилието, може да даде показания. Институцията има задачата да го потърси, да установи има ли други свидетели и да прецени каква експертиза е нужна. Точно тук се вижда дали проверката е свършена. Когато няма запис, отговорът към подалия сигнал трябва да показва какви действия са предприети и какво е установено. Прокуратурата за ролята на свидетелите и ветеринарната експертиза

Видеозаписът и протестът при убийството на кученцето Кнопа в “Кръстова вада” заместиха липсващата система. Това е несправедливо и за животните, и за хората, които подават сигнали. Особено в малките населени места, където няма камери и фейсбук групи, такива сигнали дори не се подават, защото хората знаят какво се случва с тях. Изпитанието за институциите е сигналът без камера да получи същата реакция като този, който е станал вирусен.