Ами ако всички фермери станат биологични – решение или риск?

Темата за биологичното земеделие звучи добре. Чиста храна, по-малко химия, повече грижа за природата. Но когато се сложат числата на масата, картината става по-сложна – и доста по-твърда.

Добивите казват истината

В Германия разликата е ясна и без украса. Конвенционалните ферми прибират средно около 7,5 тона пшеница от хектар, докато биологичните стигат едва до 3,6 тона от хектар. Това не е малка разлика – това е почти наполовина.

Какво означава това на практика?
За да се произведат около 23 милиона тона пшеница, при конвенционално производство са нужни приблизително 3 милиона хектара. При биологичното – над 6,4 милиона хектара. Тоест – повече от двойно повече земя за същата храна.

Повече земя, по-голям натиск

Тук идва големият проблем. Земята не се увеличава. Напротив – всяка година в света се губят около 10 милиона хектара обработваема площ заради ерозия и застрояване.

В същото време населението расте. До 2050 година ще има още около 2 милиарда души, които трябва да бъдат нахранени.

Изводът е директен – ако всички минат на биологично производство, ще трябва значително повече земя, която просто не съществува.

Екологията не е само лозунг

Да, биологичното земеделие има плюсове.
Повече биоразнообразие. По-малко химическо замърсяване.

Но има и друга страна, за която рядко се говори.

Когато за същото количество храна се използва повече земя, това води до:
 – Разораване на нови площи;
Унищожаване на гори;
По-високи въглеродни емисии;

Изследвания показват, че при масово преминаване към биологично производство, емисиите на парникови газове могат дори да се увеличат, ако не се намали потреблението на храна.

Цената на „био“ – кой я плаща?

Биологичните продукти не са евтини. В много случаи цените са с 50 до 100 процента по-високи.

Но по-важното е друго – голяма част от доходите в този сектор идват не от пазара, а от субсидии.

Данните са категорични:
 – При конвенционалните ферми – около 50% от доходите идват от подпомагане;
При биологичните – до 80% от доходите са субсидии;

Без тази подкрепа, икономиката на много биоферми просто няма да издържи.

Политиката натиска, реалността не

Германия има цел – 30% биологично земеделие до 2030 година.
Има и гласове за 100% преминаване.

Но дори в момента растежът се забавя. Причината е проста – пазарът има граници, а фермерът смята разходите.

Истината 

Ако всички фермери станат биологични:
 – Ще има по-ниски добиви;
Ще трябва повече земя;
Храната ще поскъпне;
Натискът върху природата може да се увеличи;

Балансът е единственият работещ вариант

Никой сериозен човек не отрича ползите от биологичното производство. Но също толкова ясно е, че 100% био не е реалистичен сценарий – нито икономически, нито екологично.

Истинското решение е в баланса:
 – По-умно използване на торове и препарати;
Нови технологии и селекция;
Комбинация между конвенционално и устойчиво производство;

Фермерът не работи с лозунги. Работи със земя, разходи и добиви.
И точно там се решава бъдещето на земеделието.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here