В последните няколко години Китай сериозно инвестира в разрастване на млечния сектор. Строяха се нови ферми, внасяха се високопродуктивни животни, държавата насърчаваше местното производство, за да се намали зависимостта от внос. Всичко това изглеждаше като добра идея. Но когато през 2023 и 2024 година фермерите започнаха да произвеждат повече мляко, отколкото страната реално може да консумира, балонът се спука.
Какво показват числата
- За 2024 г. китайските ферми са произвели почти 27 милиона тона сурово мляко – с около –2,4 % по-малко от 2023 г., но все още твърде много.
- Над 80 % от фермите работят на загуба, тъй като продават млякото на цени между 1 и 2 юана на килограм (0,13 до 0,26 евро), докато разходите им са над 3 юана ( над 0,39 евро).
- Големи количества непродадено мляко се превръщат в мляко на прах – в складовете вече има над 300 000 тона запаси.
- Потреблението почти не расте – китайците не започнаха да пият повече мляко, а напротив, търсенето е под очакванията. Причините са много: по-ниска раждаемост, икономическа несигурност, промени в навиците.
Как реагират фермерите
Фермерите в Китай са в патова ситуация – млякото се купува евтино, разходите за фуражи, ток и труд остават високи. Някои малки стопанства вече закриват стада и излизат от бизнеса, други се опитват да оцелеят с държавна помощ. Властите насърчават „естествено прочистване“ – т.е. да останат по-малко, но по-ефективни производители.
Какво следва през 2025 г.
– През първата половина на годината се очаква свръхпредлагането да продължи, а цените да останат под себестойността.
– През втората половина на годината се очаква умерен спад в производството – с 2 до 2,6 %, което може да помогне за стабилизиране на пазара.
– Властите планират по-строг контрол върху броя на кравите, за да се избегне нов скок в предлагането.
За да излезе от кризата, Китай трябва едновременно:
– Да намали производството, но без да срине сектора.
– Да подкрепи фермерите, особено малките.
– Да стимулира вътрешното потребление – с кампании, нови продукти, нови навици.
– Да ориентира част от млякото към износ или преработка в продукти с по-дълъг срок – сирена, мляко на прах, протеинови съставки.
Китай се оказа в типична за растежа клопка: твърде много инвестиции, твърде бързо разрастване, без ясна представа дали търсенето ще успее да ги догони. Сега плаща цената за този оптимизъм. Но ако изиграе правилно картите си, до края на 2025 г. може да излезе от кризата по-устойчив и по-гъвкав. Само че това няма да стане само със субсидии – нужно е преструктуриране и мислене в нова посока.
Свръхпредлагането на сурово мляко в Китай оказва понижаващ натиск върху световните цени – особено на мляко на прах и протеинови съставки, тъй като част от излишъка се изнася. Това създава по-силна конкуренция за основните износители като Нова Зеландия, Австралия и Европейския съюз.
В същото време намаленият внос в Китай – най-големият вносител в света – води до свиване на търговските възможности за глобалните доставчици. В резултат, цените на млечните продукти на международните борси се задържат ниски, а по-малките страни-износители усещат по-силно удара.
