България е прибрала близо 7,4 милиона тона пшеница, с което страната се очертава да запише рекордна реколта за втора поредна година. Впечатляващият резултат е постигнат при почти 7% по-малко засети площи, което показва, че основният двигател на производството са високите добиви от единица площ.
Средният добив от пшеница достига около 630 кг/дка. Това е с 9% повече спрямо 2025 г. и с 12% над средното равнище за последните пет години. По ръст на добивите спрямо петгодишната средна стойност България е на второ място в Европейския съюз след Румъния.
Царевицата се очаква да компенсира слабата 2025 година
Перспективите пред царевицата също са значително по-добри. Според оценките на системата за мониторинг на селскостопанските култури МАРС (MARS) умерените температури през юли и август са ограничили топлинния стрес върху растенията.
Валежите са поддържали достатъчна влажност на почвата в голяма част от страната, което е създало добри условия за развитието и наливането на царевичното зърно.
Прогнозният среден добив е около 550 кг/дка. Това е с 29% над петгодишната средна стойност и повече от два пъти над нивото, отчетено през 2025 г.
Така царевицата има потенциал да отбележи сериозно възстановяване след слабия предходен сезон.
Слънчогледът също е с много добри перспективи
Добри са очакванията и за слънчогледа, който е една от стратегическите култури за българското земеделие и има важно място на пазара на Европейския съюз.
Прогнозният добив е около 230 кг/дка. Това е с 13% над средното за последните пет години и с 37% повече спрямо предходния сезон.
Това означава, че при нормално приключване на жътвата българските производители могат да очакват значително по-добри резултати от миналата година.
България е сред добре представящите се страни
Като цяло перспективите за пролетните култури в България са по-добри в сравнение с редица други държави от Европейския съюз, които през това лято бяха засегнати от високи температури и суша.
Състоянието на посевите се е влошило до известна степен през август, но прогнозите за царевицата и слънчогледа все още остават значително над дългосрочните средни стойности.
За българските фермери това е добра новина, но окончателната оценка ще зависи от реално прибраните количества и качеството на продукцията. Високият добив от хектар е само едната страна на сметката – за стопанствата от значение ще бъдат и изкупните цени, разходите за производство и възможностите за реализация на зърното.
