Земеделците искат спокойствие, сигурни плащания и защита на пазара
Оставащите седмици до изборите се приемат от земеделската общност не като формален преход, а като период с висока отговорност. Назначаването на Иван Христанов начело на аграрното ведомство поставя пред сектора конкретни очаквания – за ред, предвидимост и ясна позиция на държавата в защита на българските производители.
Първо: спокойствие в администрацията и навременни плащания
Най-неотложната задача според фермерите е подготовката на Кампанията за директни плащания 2026. Стопаните добре знаят, че реалната работа се извършва от администрацията – общинските служби и структурите на Държавен фонд „Земеделие“.
Затова искането е ясно: да няма сътресения, да се осигури нормален работен ритъм и да се гарантира, че субсидиите ще бъдат изплатени без забавяне. За мнозина това не е просто административен въпрос, а условие за оцеляване – особено при повишени разходи за фуражи, горива и техника.
Второ: твърда позиция по бъдещата европейска политика
В следващите месеци ще се засилят преговорите по новата Обща селскостопанска политика. Българските производители очакват държавата да защити интересите им активно, а не формално.
Те настояват националната позиция да бъде съгласувана с бранша и да отчита реалните условия в страната – различната структура на стопанствата, нуждата от инвестиции и по-сериозна подкрепа за малките и средните ферми.
Особено внимание се отделя на възможните промени в Стратегически план за развитие на земеделието до 2027 година, така че инструментите за подпомагане да останат достъпни и работещи.
Трето: контрол върху вноса и равнопоставеност на пазара
Темата за вноса от трети страни отново е сред най-чувствителните. Производителите поставят въпроса за засилен контрол върху качеството на внасяната продукция, включително зърно и слънчоглед.
Очакванията са Българска агенция по безопасност на храните да засили проверките за наличие на неразрешени препарати и несъответствия със стандартите.
В публичното пространство вече се припомнят предишни случаи на проблемен контрол на границата при Граничен пункт Капитан Андреево, които нанесоха сериозни щети върху доверието в системата. Фермерите не искат повторение на подобни сътресения.
Четвърто: повече възможности за инвестиции и коопериране
От сектора настояват да се насърчи инвестиционната активност – покупка на оборудване, модернизация на стопанствата и технологично обновяване.
Поставя се и въпросът за законодателни промени, които да улеснят кооперирането между производителите и да дадат по-ясен статут на браншовите организации. Според стопаните без обединение трудно може да се постигне по-добра пазарна позиция.
Пето: специално внимание към малките и биостопанствата
Малките и средните ферми, както и биопроизводителите, очакват да не бъдат пренебрегнати в процеса на преразглеждане на политиките. В предишни периоди именно чрез по-високо национално съфинансиране на инвестиционни мерки много стопанства успяха да се модернизират.
Днес очакването е тази линия да бъде продължена – с ясни правила, по-малко бюрокрация и предвидимост.
Общото послание на бранша
Ако се обобщи настроението в сектора, то може да се формулира просто: фермерите искат стабилност, защита на вътрешния пазар и активна позиция на България в европейските преговори.
Преходният характер на управлението не се приема като оправдание за бездействие. Напротив – според земеделците именно в такива моменти се вижда дали държавата може да действа решително и в интерес на собственото си производство.










