Топлинният стрес – тиха заплаха за неродените телета
С настъпването на летните жеги вниманието на фермера логично се насочва към кравите, които в момента дават мляко. Те са „производителките“, които осигуряват приходите. Но това, което често остава незабелязано, е колко сериозно страдат сухите крави и юниците в късна бременност от високите температури – дори без видими признаци.
Онова, което прави проблема още по-сериозен, е фактът, че стресът от жегата засяга не само самата крава, но и нейното теле – още преди да се роди. Липсата на охлаждане при бременните животни има последици, които могат да се пренесат не само върху следващото поколение, но и върху неговите потомци.
Телето – обречено още преди да се роди
Проучвания показват, че телетата, които са били изложени на топлинен стрес в утробата, се раждат с по-ниско тегло – средно с 8–9 килограма по-леки. Причината е намалена функция на плацентата и липса на хранителни вещества в критичните седмици от бременността, когато телето увеличава теглото си с над 60%.
Освен че са по-слаби, тези телета имат по-слаб имунитет – не усвояват добре коластрата, боледуват по-често и растат по-бавно. В резултат се стига до по-късно първо отелване, по-големи разходи за отглеждане и по-ниска млечна продуктивност в зряла възраст.
Дори и когато стигнат до млечната ферма, такива животни дават значително по-малко мляко – с около 10–15 килограма дневно по-малко в първите си лактации. И ако това не е достатъчно, дългосрочният ефект може да стигне и до техните дъщери и внучки. Проблемът е доказано преносим през няколко поколения.
Как да предпазим сухите крави от жегата
Докато кърмещите крави получават внимание, вентилатори и охлаждащи системи, често сухите крави са оставени в задушни обори или на открито – без достатъчно сянка и достъп до вода. Но последиците от това могат да са драматични.
Кравите в сух период (обикновено 45 до 60 дни) имат нужда от охлаждане също толкова, колкото и останалите. Това е времето, когато организмът им възстановява тъканите на вимето, запазва телесното състояние и доотглежда плода.
Според изследвания, кравите, които преживяват топлинен стрес през сухия период, дават между 6 и 16 килограма по-малко мляко на ден в следващата лактация и са по-податливи на следродилни проблеми.
Препоръчани мерки за охлаждане:
– Инсталиране и поддръжка на вентилатори или тунелна вентилация.
– Използване на разпръсквачи или мъглуващи системи в най-горещите часове.
– Осигуряване на достатъчно сянка – чрез дървета, навеси или сенчести мрежи.
– Постоянен достъп до чиста и прясна вода – потреблението в жега може да се удвои.
– Намаляване на гъстотата на животните в оборите.
– Хранене в по-хладните часове – сутрин и късно вечер.
Храненето като допълнителна защита срещу жегата
Наред с физическите мерки, и храненето може да помогне за справяне с ефектите от топлинния стрес. Един от хранителните инструменти е метионин – аминокиселина, която е често ограничаващ фактор в дажбите при млекодайните крави. Особено в жега, когато се повишават нуждите от метаболитна енергия.
Използването на метионин, защитен от разграждане в търбуха, по време на късна бременност има положителни ефекти както за кравата, така и за телето: по-добро развитие, по-силен имунитет, по-добро оползотворяване на храната и подобрен растеж след раждането.
Подобни резултати се наблюдават и при добавяне на холин – друг важен метаболит. Той подобрява развитието на чревната лигавица, ускорява растежа и подобрява хранителната ефективност при телетата.
Важно уточнение:
Хранителните добавки не могат да заместят охлаждането, но са полезна допълнителна мярка, особено когато пълноценната вентилация не е възможна.
Стойността на охлаждането се предава през поколения
Топлинният стрес по време на бременност е невидима, но дълбоко разрушителна сила. Нероденото теле усеща всяка степен на жега, и последствията не спират с неговото раждане. Те се пренасят в растежа, продуктивността и дори в следващите поколения.
Охлаждането на сухите крави и вниманието към храненето в последните седмици на бременността не са разходи – те са инвестиция. Инвестиция в по-силни телета, по-здраво стадо и по-висока млечна продуктивност за години напред.
