Изкупните цени на млякото в няколко държави от Европейския съюз поеха надолу, а натискът върху доходите на фермерите се засилва. Земеделските камари на Европейската комисия получиха официален призив от страните от Вишеградската група да активират селскостопанския резерв, за да се подкрепят най-засегнатите производители и да се успокои пазарът.
Среща във Варшава: млякото отново в центъра на вниманието
По време на среща във Варшава на 12–13 февруари 2026 г. представители на Полша, Чехия, Словакия и Унгария обсъдиха влошаващата се ситуация на пазара на мляко.
Основният извод е ясен: изкупните цени падат, докато разходите за производство остават високи. Това поставя млечните стопанства в трудна позиция, особено по-малките и средните ферми, които нямат голям резерв от собствени средства.
„Ценови ножици“ и натиск върху доходите
Спадът в цените съвпада с продължаващ натиск върху разходите за фуражи, електроенергия, труд и ветеринарни услуги. Фермерите все по-често говорят за т.нар. „ценови ножици“ – когато приходите намаляват, а разходите остават същите или растат.
При подобна ситуация печалбата се свива, а в някои случаи стопанствата работят на границата на рентабилността. Това е особено чувствително за млечния сектор, където производството е ежедневно и не може просто да бъде „спряно“ без тежки последици.
Искане за активиране на селскостопанския резерв
Земеделските организации настояват Европейската комисия да задейства селскостопанския резерв – инструмент, създаден именно за извънредни пазарни сътресения.
Целта е да се осигури финансова подкрепа за най-засегнатите държави и да се предотврати по-дълбока криза в сектора. Паралелно с това се предлага създаване на европейски стабилизационен фонд за труднозастрахуеми рискове – като климатични аномалии и заболявания по животните, които все по-често удрят фермите.
Бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2027 г.
Темата за бюджета на Общата селскостопанска политика след 2027 г. също е на дневен ред. Земеделските камари настояват за силна и добре финансирана политика, която да гарантира стабилност в производството на храни.
По време на обсъжданията беше подчертано, че предложеният бюджет за периода 2028–2034 г. не отчита достатъчно инфлацията и растящите производствени разходи. Според позицията на камарите е необходим общ бюджет от поне 500 милиарда евро, за да може секторът да отговори на новите изисквания и предизвикателства.
Какво означава това за българските фермери?
За българските млекопроизводители развитието на ситуацията е от пряко значение. Пазарът на мляко в ЕС е свързан и ценовите движения в Централна Европа неизбежно оказват влияние и у нас.
При понижение на изкупните цени в големи производствени региони натискът върху цените се пренася и в България. Ако селскостопанският резерв бъде активиран, това може да донесе известна стабилност и за българските стопани, особено в условията на нарастващи разходи и несигурна пазарна среда.
В период на колебания най-важното остава устойчивостта на фермите – разумно управление на разходите, дългосрочни договори и търсене на добавена стойност. Но когато пазарът се разклаща, европейските инструменти за подкрепа често се оказват решаващи.
Предстои да се види дали Брюксел ще реагира бързо и дали млечният сектор ще получи нужната подкрепа навреме. За българските фермери това не е просто европейска новина, а въпрос на оцеляване и сигурност в един традиционен и стратегически сектор.
