Когато болната крава, овца или коза започне да яде по-малко, първият въпрос във фермата обикновено е колко храна трябва да ѝ бъде дадена. Отговорът обаче не е просто „колкото повече, толкова по-добре“. При заболяване организмът променя потребностите си, а прекомерното хранене може да натовари допълнително храносмилателната система.
При преживните животни ориентирът трябва да бъде състоянието на конкретното животно, а не една универсална дажба.
Количеството зависи от състоянието
При болните преживни животни енергийните потребности често се доближават до тези за поддържане на жизнените функции. В същото време животното може да намали приема на храна, защото апетитът му е отслабнал.
Това обаче не означава, че трябва насила да му се даде голямо количество фураж. Организмът временно променя приоритетите си – растежът, движението и продуктивността могат да бъдат ограничени, докато имунната система работи по-активно. Така животното може да яде по-малко, но въпреки това да има повишени потребности от определени хранителни вещества.
Като общ ориентир за болни преживни животни се посочва прием до около 2–3% от живото тегло дневно под формата на сухо вещество. Това не е готова рецепта за всяка крава, овца или коза. Количеството трябва да се съобрази с вида на заболяването, възрастта, телесното състояние, продуктивността и възможността на животното да приема и усвоява храната.
Повече храна не означава по-бързо възстановяване
Една от грешките при възстановяването е след период на слаб апетит животното изведнъж да бъде нахранено обилно. При болен организъм това може да има обратен ефект.
Особено важно е храненето да започва постепенно. Вместо едно голямо количество храната може да се раздели на няколко по-малки приема. Така храносмилателната система получава възможност отново да заработи нормално.
Този принцип е важен и за търбуха. При продължително гладуване неговата микробна общност се променя. Затова рязкото връщане към голяма дажба може да наруши допълнително храносмилането.
По-малък обем, но по-концентрирана храна
Когато животното яде малко, важно е храната, която приема, да има добра хранителна стойност. При лечебно усилено хранене се препоръчва да се търси храна с по-малък обем и по-високо съдържание на енергия и белтъчини в единица сухо вещество.
Белтъчините също са важни. Ако животното приема малко храна, дори нормалното съдържание на белтъчини в дажбата може да не е достатъчно, защото общото количество приети хранителни вещества е намалено.
При добавянето на мазнини също трябва да има мярка. Те могат да увеличат енергийната плътност на дажбата, но прекаляването може да наруши работата на търбуха. За болни преживни животни като горна ориентировъчна граница се посочват около 5–7% мазнини от сухото вещество на дажбата.
Кравата не е овца, а болната крава не е здравата крава
При определянето на дажбата трябва да се отчита и продуктивността. Високопродуктивната млечна крава има различни потребности от болна крава, която временно не дава мляко. Същото важи за овцата и козата в различните периоди на бременност, лактация или възстановяване.
Затова няма еднакво количество храна, което да е правилно за всички болни преживни животни.
Най-добрият ориентир е реакцията на самото животно – връща ли се апетитът, запазва ли телесното си състояние, работи ли нормално храносмилателната система и постепенно ли се подобрява поведението му.
При лечебното хранене целта не е купата или хранилката да бъде празна на всяка цена. Целта е организмът да получи толкова храна, колкото може безопасно да използва, без да се претоварва търбухът и без да се пречи на възстановяването.
БОЛНИТЕ ПРЕЖИВНИ ЖИВОТНИ И ХРАНЕНЕТО:
Храненето на болното животно е част от лечението
Колко храна е нужна на болната крава, овца или коза
Защо малко и често е по-добре при болно животно
Търбухът страда първи, когато животното гладува
