Докато едни държави затегнаха правилата за промишлените трансмазнини, в България темата остана години наред между разрешеното, ограниченията и контрола
Темата за трансмазнините не е нова. Новото е, че преди години някои държави решиха да не чакат повече и предприеха конкретни действия срещу промишлените трансмазнини в храните.
Сред тях са САЩ и Канада. И двете държави насочиха мерките си към частично хидрогенираните масла – основен източник на промишлени трансмастни киселини в храните.
Точно тук обаче започва въпросът за България: ако тези вещества са достатъчно проблемни, за да бъдат извадени от употреба в САЩ и Канада, защо подобен подход не беше приложен и у нас?
Какво направиха САЩ?
Американската агенция по храните и лекарствата още през 2015 г. обявява, че частично хидрогенираните масла вече не могат да се считат за безопасни за употреба в храните в същия статут, който са имали дотогава.
От 18 юни 2018 г. производителите не могат да добавят тези масла в храните. За определени употреби са предвидени допълнителни срокове и специални разрешения.
Това не е просто препоръка към производителите. Американската регулация променя статута на тези мазнини и дава възможност за действия срещу храни, които не отговарят на изискванията.
Така САЩ постепенно премахват от хранителната си система основния промишлен източник на трансмазнини.
Важно е да се отбележи и нещо, което често се пропуска в подобни публикации: американските мерки не са забрана на палмовото масло. Палмовото масло и частично хидрогенираните масла са различни неща.
Канада също каза „не“
Канада предприема същата посока, но с още по-ясна формулировка.
От 17 септември 2018 г. частично хидрогенираните масла са добавени към списъка на веществата, забранени за употреба в храните. От тази дата производителите не могат да ги добавят в храните, продавани в Канада. Мярката важи и за вносните храни и за храните, приготвяни в заведения.
Канадските власти посочват, че храна, съдържаща такива масла, се счита за несъответстваща на изискванията, а продажбата ѝ е забранена.
Тук вече няма място за двусмислие – държавата е избрала да премахне промишления източник на трансмазнини от храните.
А откъде идват трансмазнините?
Промишлените трансмазнини се образуват основно при частично хидрогениране на растителни масла. Технологията е използвана широко, защото позволява течните растителни масла да бъдат превърнати в по-твърди мазнини, които са по-удобни за производството на определени храни.
Тези мазнини намират приложение в различни преработени продукти – от печива и сладкарски изделия до други храни, при които се търси определена консистенция, трайност или технологични свойства.
Проблемът е, че при този процес се образуват промишлени трансмастни киселини. Именно срещу тях са насочени американските и канадските мерки.
И тук идва българският въпрос
През 2018 г. в България също се говореше активно за разликата между режима у нас и този в САЩ. В публикации от онова време трансмазнините бяха давани като пример за различния подход към храните – вещества, които тук са предмет на регулация, докато в САЩ вече се предприемат много по-строги действия.
Официалните американски документи говорят за забрана на употребата на частично хидрогенирани масла и за възможни принудителни мерки при неспазване на изискванията.
Но същината на въпроса остава.
Защо, когато САЩ и Канада предприемат строги мерки, България трябва да търси минималното допустимо, вместо същата защита за потребителя?
Да следваме добрия пример
Когато става дума за безопасност на храните, би трябвало да има един прост принцип: ако дадена практика е доказано нежелана и други развити държави са намерили начин да я ограничат или премахнат, защо да не направим същото?
Това не означава сляпо копиране на американското или канадското законодателство.
Означава да се постави въпросът дали българските правила дават достатъчна защита на потребителя и дали контролът върху храните действително предотвратява употребата на нежелани промишлени мазнини.
Защото между „разрешено е“ и „добре е да го няма“ има огромна разлика.
Една съставка може да е разрешена при определени условия, да има допустими количества и да бъде предмет на контрол. Това обаче не означава, че държавата не може да реши да въведе по-строг режим.
САЩ точно това направиха. Канада също.
А палмовото масло? Тук трябва да се сложи ясна граница, защото двете теми често се смесват.
Палмовото масло не е частично хидрогенирано масло.
Следователно забраната на частично хидрогенираните масла в САЩ и Канада не означава забрана на палмовото масло.
Палмовото масло може да бъде използвано като суровина и не трябва автоматично да бъде поставяно под общия етикет „трансмазнини“. Ако обаче палмово или друго растително масло бъде подложено на частично хидрогениране, тогава вече говорим за друга технология и за друг регулаторен въпрос.
Това разграничение е особено важно, когато темата се обсъжда публично, защото смесването на двете понятия лесно превръща един сериозен разговор в спор кой какво масло е използвал.
Не бива да смесваме и млякото с промишлените мазнини
За животновъдния сектор има още една важна подробност.
Трансмазнини могат да се срещат естествено в млякото и месото на преживните животни – крави, овце и кози. Те се образуват като част от естествените процеси в храносмилателната система на животните.
Това е различно от промишлените трансмазнини, които се образуват при частично хидрогениране на растителни масла.
Следователно, когато говорим за ограниченията в САЩ и Канада, не говорим за забрана на млякото, сиренето, маслото или месото от преживни животни. Американските мерки са насочени към частично хидрогенираните масла.
Въпросът остава
През 2018 г. САЩ въведоха решаващата забрана за повечето употреби на частично хидрогенирани масла. Канада направи своята забрана няколко месеца по-късно. Днес вече имаме достатъчно ясна картина какво са избрали тези две държави.
Затова въпросът към българските институции не е сложен:
Ако САЩ и Канада могат да извадят промишлените трансмазнини от храните, защо България да не приложи същата строгост?
И ако правилата у нас позволяват определени употреби, редно е обществото да знае защо – и дали тези правила са достатъчно строги от гледна точка на здравето на потребителите.
Защото при храните „разрешено“ не би трябвало автоматично да означава „най-доброто възможно решение“.
САЩ направиха своя избор. Канада също. Въпросът е какъв избор ще направи България.
