До 25% от бюджета на ЕС за земеделие — какво иска България и защо има значение за всеки фермер
Министър Абровски ще представи смела позиция на следващото заседание на земеделските министри на ЕС в Люксембург на 22 юни. Ето какво е залогът и какво се случва с парите за земеделие след 2027 г.
Накратко — какво се случва
Министърът на земеделието Пламен Абровски обяви, че на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие на 22 юни 2026 г. в Люксембург ще предложи между 10% и 25% от общия бюджет на ЕС да бъдат насочени към земеделие. Това е официалната позиция на България в преговорите за новата ОСП, която ще действа от 2028 до 2034 г.
Какво предлага Европейската комисия
През юли 2025 г. Европейската комисия публикува предложението си за новата ОСП. Гарантира се минимум 300 милиарда евро за доходи и кризисна подкрепа на фермерите — на нивото на сегашната ОСП. Звучи добре, но има един сериозен проблем:
Комисията предлага земеделският бюджет да се влее в общ мегафонд заедно с регионалната политика и други програми. Това означава, че парите за фермерите вече няма да са защитен самостоятелен бюджет — могат да отидат за друго, ако политическите приоритети се сменят.
Освен тези 300 милиарда, страните членки ще имат достъп до допълнителни 453 милиарда евро в рамките на националните партньорски планове — но тези пари се разпределят по-свободно и не са гарантирани само за земеделие.
Европейският парламент е на страната на фермерите
На 10 септември 2025 г. Европейският парламент гласува: против сливането на земеделския бюджет с другите фондове. Евродепутатите искат по-голям самостоятелен бюджет за земеделие и гарантирана директна подкрепа за всички активни фермери.
Защо държавните помощи са проблем за българските фермери
Абровски посочи нещо, което засяга пряко конкурентоспособността: когато богати страни като Германия или Франция дават допълнителни национални субсидии на своите фермери, а България не може да си го позволи — получава се нечестна конкуренция на вътрешния пазар на ЕС. Продуктите от западните страни са по-евтини не защото са по-добри, а защото са по-субсидирани.
Абровски предупреди и за два сектора, които сегашното предложение на Комисията пренебрегва: напояването и преработвателната промишленост. При климатичните промени и засушаването, инвестициите в напояване са жизненоважни — но те не са включени достатъчно в новото предложение.
Какво предстои — хронология
| Юли 2025 | Европейската комисия публикува предложението за ОСП 2028–2034 |
| Септ. 2025 | Европейският парламент гласува против сливането на бюджета; настоява за самостоятелна ОСП |
| Юни 2026 | Преговорите в Съвета на ЕС продължават; България ще представи позицията си на 22 юни в Люксембург |
| Края на 2026 | Очаква се политическо споразумение между страните членки и Европейския парламент |
| 1 януари 2028 | Новата ОСП влиза в сила — субсидиите за следващите 7 години се определят сега |
| ОСП | Обща селскостопанска политика — европейската програма, по която фермерите получават субсидии и подкрепа. Сега действа до 2027 г. |
| МФР | Многогодишна финансова рамка — 7-годишният бюджет на ЕС. Следващият е за 2028–2034 г. и се договаря сега. |
| Директни плащания | Годишните суми, изплащани на земеделците на база декари — основният доход от ЕС субсидии. |
| Самостоятелен бюджет | Отделен, защитен бюджет само за земеделие, който не може да се преразпределя към отбрана, инфраструктура или друго. |
| Конвергенция | Изравняване на плащанията на декар между страните от ЕС. България и Полша все още получават по-малко от Западна Европа — и настояват това да се промени. |
| AGRIFISH | Съветът на министрите на земеделието и рибарството на ЕС — заседава няколко пъти годишно и взема ключовите решения за ОСП. |
| Държавни помощи | Национални субсидии, давани от отделните правителства — извън ОСП. Богатите страни ги използват и изкривяват конкуренцията. |











