Поредица от проверки на Българската агенция по безопасност на храните извади наяве тревожна картина – по складове и търговската мрежа се разпространяват храни с изтекъл срок на годност, част от които са залежали с години. Случаите вече не изглеждат като изолирани нарушения, а като добре подредена схема с участието на различни звена от веригата.
Най-фрапиращият пример идва от Южна България, където инспектори попадат на голям хладилен склад, пълен със стотици тонове храни без ясен произход и без обозначен срок. Част от продукцията е с изтекла годност още през 2022 и 2023 г., но въпреки това е подготвяна за пускане на пазара. Подобна находка не просто нарушава правилата – тя поставя под въпрос контрола върху хранителната верига като цяло.
При друг случай са засечени над 7 тона негодни за консумация продукти, съхранявани с цел последваща продажба. По информация от проверяващите, става дума за организирана дейност, а не за единичен търговец, който „е пропуснал срока“. Намесени са и органите за борба с организираната престъпност.
Особено показателен е и опитът за възпрепятстване на проверка в складова база, където достъпът до едно от помещенията е бил отказан дори при присъствие на полиция. Готовността да се плати санкция, само и само да не се отвори конкретна камера, говори достатъчно ясно за това какво се крие зад вратата – и колко печеливш може да бъде този сив сектор.
Проблемът не се изчерпва само със съмнителни складове. Данните от проверките насочват вниманието и към нерегламентирани кланици, особено в района на Ихтиман. Там, по думите на инспекторите, в цели квартали се извършва незаконно клане на животни в домашни условия. Отпадъците – вътрешности, кости и остатъци – се изхвърлят безконтролно, създавайки риск не само за околната среда, но и за здравето на хората.
Допълнително напрежение внася и информацията за нерегламентиран внос на животни от чужбина. Част от тях преминават границата без необходимите ветеринарни документи и контрол, което отваря врата за разпространение на заболявания. В условията на вече напрегнат пазар на месо в Европа, подобни практики изкушават недобросъвестни участници да търсят бърза печалба на всяка цена.
На този фон поскъпването на месото в целия Европейски съюз създава допълнителен натиск. Когато цените вървят нагоре, изкушението да се „рециклира“ стара стока или да се заобикалят правилата става още по-голямо. Именно тук е слабата точка – контролът изостава от реалността на пазара.
Експерти от бранша от години предупреждават, че проблемът не е само в отделни нарушители, а в липсата на последователна проследимост на храните – от вноса, през складирането, до щанда. Когато тази връзка се къса, на пазара се появяват продукти, чийто произход е неясен, а качеството – съмнително.
Въпросът вече не е дали има нарушения, а колко дълбоко са вкоренени те. И още – дали санкциите са достатъчни, за да спрат подобни практики, или просто се превръщат в част от разходите на сивия бизнес.
За потребителите остава най-неприятната роля – да бъдат последната бариера. А когато системата допуска храни с години изтекъл срок да стигнат до магазина, тази бариера става опасно тънка.
Ветеринарен лекар съм със 40 годишна практика, по-голямата част от която е била в контрола по безопасност на храните. Повече от пет години, публикувам коментари в подходящи теми във Фейсбук за това, че у нас по т.н. Традиционни пазари (това не са Фермерските пазари, организирани от общините), които се организират в определен ден от седмицата в много селища у нас, се продават от бусове и комбита, сурово-сушени продукти (луканки, суджуци, пушени меса, сланина, създърма, пача, кайма и др.), храни без етикет и табела с идентификация на производител. Това е масова практика и крие Голям риск за здравето на потребителите. Практика е такива продукти, да се продават Анонимно и в Интернет (има регистрирани във ФБ, повече от 20 такива групи и специализирани сайтове). Това също става, без етикет, без обозначение (в повечето случаи) на производител и без касов бон. Единствената информация е, че това са храни, произведени от „Домашно месо“, по Оригинални рецепти на Баба. Ако се направи анализ на тази търговия, статистиката, ще покаже, че става въпрос за годишен оборот над 1000 тона (един милион килограма), на стойност около 20 милиона Евро, който лесно и безконтролно достига до потребителите у нас. Винаги съм си задавал въпроса, откъде е произхода на такива големи количества „Домашно“ месо, което в гаражи, мази, обори и импровизирани помещения, много често при унизителна ниска хигиена и вода от кладенец се „преработва“ в Оригинални месни продукти. Досещах се, че има нелегален, контрабанден внос на животни и месо, защото на фона на непрекъснато намаляващия брой на ферми и животни у нас, няма от къде да се появи месо, което да „захрани“ това голямо Анонимно производство и търговия с месни храни. Сега, с усилията на Служебния министър на земеделието и храните, започва да се появява достоверна информация за произхода на такива меса. „Кланиците в Ихтиман“ са отдаааавна известни, но защо до сега, нямаше конкретни, контролни действия, които да спрат, такава незаконна и опасна за здравето ни дейност? За нас професионалистите е ясно, че Ихтиман, не е единственото място с такава дейност. Време е БАБХ, да направи анализ, да „събере на едно място“ информацията за нелегален внос на животни и незаконен добив на месо и да реагира адекватно. А за Шарката по овцете, информацията е, че преди да бъде констатирана у нас, имаше огнища в Румъния и Гърция. Щама на вируса, който беше изолиран в огнищата на болестта у нас е Идентичен на установения в Румъния. Кое, не е ясно?