Самото високо съдържание на нишесте не означава повече мляко. Какво показва анализът на царевичния силаж и кога дажбата на кравите трябва да бъде променена
Царевичният силаж е един от основните източници на енергия в дажбата на млечните крави, но неговото качество не може да се оцени само по един показател. Един анализ на силажа може да даде много по-важна информация – дали животните получават достатъчно енергия, влакнини и сухо вещество и дали фуражът се вписва добре в цялата дажба.
На пръв поглед един лабораторен резултат може да изглежда отличен: висок процент нишесте и добра енергийна стойност. Но това все още не означава автоматично повече мляко. Въпросът е какво количество от тези хранителни вещества действително използва кравата и как царевичният силаж се съчетава с останалите фуражи.
Затова фермерите трябва да гледат показателите заедно, а не поотделно. Разграждането на зърното, количеството и качеството на влакнините, приемът на сухо вещество и цялостният състав на дажбата имат пряко значение за това колко добре животните използват силажа.
Първо се гледа сухото вещество
Един от най-важните показатели е съдържанието на сухо вещество. Като ориентир се посочват 300–380 грама сухо вещество на килограм прясна маса, или 30–38%.
Този показател показва колко вода и колко реална хранителна маса има в силажа. И точно тук често се получава проблемът – ако съдържанието на сухо вещество се промени, същото количество претеглен пресен силаж вече не доставя същото количество хранителни вещества.
Ако силажът е по-влажен от очакваното, кравата получава по-малко сухо вещество и съответно по-малко хранителни вещества при същото количество пресен фураж. Ако е по-сух, при непроменена дажба делът на царевицата и хранителните вещества, които идват от нея, се увеличава.
Прекалено влажният силаж крие и друг риск – по-големи загуби на хранителни вещества с изтичащите сокове. При прекалено сух материал проблемът е различен: той се уплътнява по-трудно и така се увеличава опасността от нежелана вторична ферментация.
Затова промяната в сухото вещество трябва да води и до промяна в количеството на прясната маса, която се дава на животните.
Нишестето дава енергия, но не произвежда мляко само по себе си
За добър царевичен силаж като ориентир се посочва съдържание на над 350 грама нишесте на килограм сухо вещество.
Нишестето е важен източник на енергия. Но високата му стойност не трябва да се разглежда като гаранция за по-висока млечност. Фермерът трябва да провери колко нишесте постъпва в общата дажба от царевичния силаж, зърното и останалите фуражи.
Особено важно е да се знае и колко от това нишесте се разгражда в търбуха. Ако в дажбата има много бързо разградимо нишесте, а влакнините не са достатъчни, се увеличава рискът от прекомерно подкиселяване на търбуха и нарушено разграждане на влакнините.
При ниско съдържание на нишесте трябва да се провери енергийното снабдяване на кравите. Това обаче не означава автоматично, че животните са в енергиен дефицит, защото енергия се получава и от други фуражи.
Следователно въпросът не е просто „колко нишесте има?“, а „колко нишесте получава кравата от цялата дажба и как може да го използва?“.
Влакнините трябва да осигуряват и структура, и добро храносмилане
Друг важен показател е aNDFom. Като ориентир се посочва стойност под 390 грама на килограм сухо вещество.
Тази фракция включва хемицелулоза, целулоза и лигнин. В храненето на кравите обаче не е достатъчно да се знае само количеството на влакнините. От значение са и тяхната смилаемост и размерът на частиците.
Високото съдържание на влакнини не означава автоматично, че дажбата осигурява достатъчно структурна храна. Ако влакнините са трудно смилаеми, те могат да ограничат приема на фураж и така да намалят количеството енергия, което животното реално получава.
От друга страна, прекалено ниското съдържание на влакнини означава, че трябва внимателно да се провери цялата дажба. Ако структурната част не е достатъчна, преживянето може да се влоши, а стабилността на търбуха да бъде нарушена.
Тук отново се вижда защо един показател сам по себе си не е достатъчен.
ADFom показва доколко фуражът е смилаем
При ADFom ориентирът е под 230 грама на килограм сухо вещество.
Този показател включва основно целулозата и лигнина и дава информация за смилаемостта на силажа. Когато стойността е висока, това може да означава, че материалът е по-силно вдървенял и съответно по-трудно се смила.
Това е важно, защото по-слабо смилаемият силаж може да ограничи използването на енергията от фуража и в крайна сметка да се отрази върху производството на мляко.
Ако ADFom е висок, трябва да се оцени колко използваема енергия действително осигурява силажът и дали е необходимо да се компенсира с други компоненти на дажбата.
Ниската стойност на ADFom обаче също не трябва да се тълкува самостоятелно като доказателство за проблем със структурата на дажбата.
Енергийната стойност трябва да се разглежда заедно с приема на сухо вещество
При използване на системата NEL като ориентир се посочват минимум 6,8 мегаджаула на килограм сухо вещество.
Тази стойност показва енергийната концентрация на силажа. Но отново има една важна подробност: кравата не получава енергия само според това колко енергия има в един килограм сухо вещество. Значение има и колко сухо вещество реално изяжда.
Ако енергийната концентрация е ниска, това може да се отрази на производството на мляко и телесното състояние, ако останалата част от дажбата не компенсира разликата.
При по-висока енергийна концентрация пък може да има възможност да се намали количеството на други богати на енергия фуражи. Това трябва да се прави внимателно, защото постоянното даване на повече енергия от необходимото може да доведе до прекомерно угояване на кравите.
Целта не е кравата да получава „колкото може повече“, а точно толкова, колкото ѝ е необходимо за производството, поддържането на организма и доброто телесно състояние.
pH показва дали ферментацията е протекла правилно
При царевичния силаж като ориентир се използва pH под 4,2.
Това е показател за подкиселяването на силажа по време на ферментацията. Но ниското pH само по себе си не е достатъчно, за да се обяви силажът за качествен.
То трябва да се разглежда заедно с ферментационните киселини, мириса, температурата и при необходимост – с микробиологично изследване.
Ако pH е по-високо от очакваното, трябва да се провери дали ферментацията е била достатъчна и дали няма признаци на разваляне.
Хигиенично компрометираният силаж може да намали приема на фураж и да създаде риск за здравето на животните. От друга страна, ниското pH не гарантира, че в силажа няма дрожди и плесени или че той ще остане стабилен след отваряне на силоза.
Най-важното: шестте показателя трябва да се разглеждат заедно
Анализът на царевичния силаж не е просто оценка на тазгодишната реколта. Той е инструмент, с който фермерът може да провери дали дажбата действително отговаря на нуждите на стадото.
Сухото вещество показва колко пресен силаж трябва да бъде претеглен и даден. Нишестето дава информация за енергийния потенциал, но трябва да се разглежда заедно с останалите източници на нишесте. aNDFom показва количеството на определена група влакнини, а ADFom помага да се оцени тяхната смилаемост. Енергийната стойност трябва да се свърже с реалния прием на сухо вещество, а pH – с качеството на ферментацията и хигиената на силажа.
Тези показатели не са твърди граници, при които от едната страна кравите задължително дават повече мляко, а от другата внезапно се разболяват. Те са ориентири, които помагат да се разбере какво се случва във фуража и как той се вписва в цялата дажба.
Освен това стойностите трябва да се тълкуват според използваната система за анализ на фуражите. В съвременните системи вече се отчитат и други показатели, сред които метаболизируемата енергия според актуалните оценки и смилаемият протеин, който достига до тънките черва.
Затова не бива стойности от различни системи за оценка на фуражите да се сравняват директно, без да се знае как точно са изчислени.
В крайна сметка добрият царевичен силаж не е този, който печели състезанието само по нишесте. Добрият силаж е този, който в комбинация с останалите фуражи осигурява на кравата достатъчно енергия, правилно количество и качество на влакнините, добър прием и стабилно храносмилане.
А точно там започва и реалният разговор за повече мляко – не в една цифра от лабораторния анализ, а в добре балансираната дажба.
