Европейската комисия представи нова стратегия за животновъдството и план за действие в областта на протеините, които трябва да укрепят продоволствената сигурност, конкурентоспособността и устойчивостта на европейското земеделие.
Двата документа са приети през юли. Според Европейската комисия животновъдството осигурява около 40% от добавената стойност в селското стопанство на Европейския съюз и генерира годишен оборот от около 400 милиарда евро в приблизително 4 милиона стопанства.
В същото време намаляването на броя на животните в някои държави вече се разглежда като риск за сектора и за продоволствената сигурност. За последното десетилетие броят на говедата във Франция е намалял с 16%, а на свинете в Германия – с 22%.
Повече подкрепа за животновъдите
Рентабилността остава един от основните проблеми пред сектора. Според европейска оценка недостигът на инвестиции в животновъдството надхвърля 18 милиарда евро.
Затова Европейската комисия предвижда възможности за финансова подкрепа и преференциално кредитиране, които да помогнат на стопаните да инвестират в модерни производствени системи.
Предвижда се и схема за управление на рисковете, свързани с климатични явления и заболявания по животните.
Промени в хуманното отношение
Европейската комисия планира до края на 2026 г. предложения за постепенно премахване на клетъчното отглеждане и нови изисквания за хуманното отношение към кокошките носачки и бройлерите.
До второто тримесечие на 2027 г. се очакват подобни предложения за свиневъдството.
По оценки на организации на земеделските производители преходът на свиневъдството от клетъчни системи може да изисква около 6,7 милиарда евро инвестиции.
ЕС иска повече собствен протеин
Животновъдството в Европейския съюз използва около 74 милиона тона протеинови фуражи годишно. Особено голяма е зависимостта от вносната соя – 94% от соевия протеин се внася.
Целта е делът на протеина от маслодайни и протеинови култури, произведени в Европейския съюз и използвани като фураж, да се увеличи от 25,8% през 2025 г. на 35% до 2035 г.
Предвиждат се стимули за отглеждане на бобови култури и соя, инвестиции в инфраструктура, по-добро използване на пасищата и развитие на научните изследвания.
Европейската комисия не поставя цел за пълна самодостатъчност и вносът на протеини ще продължи. Идеята е обаче зависимостта от ограничен брой доставчици да бъде намалена.
Сред държавите с голям потенциал е посочена Украйна. При евентуалното ѝ присъединяване към Европейския съюз самодостатъчността на съюза по отношение на растителните протеини би могла да се увеличи от 76% на 86%.
Новата стратегия показва, че Брюксел все по-силно разглежда животновъдството като ключов сектор за продоволствената сигурност, икономиката на селските райони и независимостта на европейското земеделие.
