Честит празник колеги!
Честита Нова година.
Бъдете живи, здрави, и успешни!
Govedovad.com
Още от миналото е прието 15 януари да е празника на биволовъдите. Редица ритуали са изпълнявали хората в миналото, за да отдадат почит на животното, което съществува в бита на българина от дълбоки старини. И днес биволовъдите отбелязват празника, но с малко по-свити сърца, защото проблемите са много.
Въпреки трудностите, искаме да поздравим всички биволовъди в страната. През изминалата година, въпреки многото проблеми, броят на майките биволици и подрастващите е увеличен с повече от 1000 бр. Бъдете живи и здрави работни хора, не се предавайте и вървете напред.
Govedovad.com
История на биволовъдството
Отглеждането на биволи в България започва още през 7 век, когато се създава Първото Българско Царство.
Селекцията за повишаване на млечната му продуктивност е започнала около 20-30 г. след турското робство. Тя е била провеждана от народа стихийно и то предимно в равнинните райони на страната и край големите градове, където биволите са се отглеждали за задоволяване нуждите на градското население от прясно и кисело мляко и чисто масло. Липсвала е държавна и обществена организация, която да насочва развъдната политика в областта на биволовъдството.
Първите стъпки в това отношение са били направени в Садовско земеделско училище, където се заражда идеята и се поставя началото на контрол на млечната продуктивност. Едва през 30-те години на ХХ век се появяват и първите наченки на обществени форми на развъдни организации, когато по примера на говедовъдните дружества започват да се изграждат и биволовъдни дружества. Едно от тях е създаденото през 1935-1936 г. биволовъдно дружество в с. Дерелии сега с.Горна Росица – Габровска област, което има разработен и съответен устав. С тези дружества се поставя и началото на бъдещата организирана работа при биволите.
Поради голямото търсене на пазара на биволското чисто масло, първоначално народната селекция била насочена за повишаване на маслеността на млякото. Стопаните са оставяли за разплод предимно млади животни, чийто майки са имали по-гъсто мляко, от което се е приготвяло качествено масло. По-късно, тази народна селекция е била насочена към повишаване на млечността на биволиците.
Статистическите данни сочат, че при първото преброяване на селскостопанските животни през 1893 г. в България са били отглеждани 342 193 биволи, от които 119 970 биволици. Най-голям е бил техният брой през 1905 г. – 476 872 биволи, от които 168 904 биволици.
В следващите десетилетия броят на биволите (с малки изключения) постепенно намалява, като през 1939 г. той е бил 326720 глави. През годините на Втората Световна война броят на биволите в България намалява незначително (с около 10 хил.), след което той се увеличава отново и през 1950 г. достига до 388 981 глави.
По-голямата част от биволиците на новосъздадените биволовъдни ферми бяха включени в системата на контрол на млечната продуктивност и при тях се поставя началото на организирана развъдна дейност.
Източник: Асоциация на българските биволовъди
