Нидерландия предприема рязък ход към ограничаване на животновъдството, като въвежда финансова схема, която на практика плаща на фермерите да намалят стадата си. Решението идва след одобрение от Европейската комисия и е част от по-широк натиск за овладяване на екологичните щети от интензивното земеделие.
Става дума за бюджет от 615,7 милиона евро, насочен към млечните фермери, които доброволно ще намалят броя на кравите си за период от три години. Условието е ясно – между 10% и 20% по-малко животни спрямо нивата от 2025 година. Срещу това стопаните ще получават по 1606 евро на крава годишно като компенсация за пропуснати доходи и отказ от така наречените фосфатни права, които се губят окончателно.
Тук не става дума за временна мярка, а за сериозно преструктуриране. Животните трябва да бъдат изведени от стопанствата до четири седмици след одобрение, а кандидатстването ще върви на принципа „първи дошъл, първи обслужен“ в рамките на кратък прозорец – от 1 юни до 29 юли.
Паралелно с това банките в страната ще предложат по-ниски лихви за инвестиции, свързани с устойчиво производство. На пръв поглед – морков за фермерите. Но условията към него са повече от строги.
В продължение на три години площта на пасищата не може да се намалява, а увеличаване на животните под каквато и да е форма е забранено. Ограничението важи не само за крави, но и за млади животни, овце, кози и коне. Това означава реално „замразяване“ на производствения капацитет.
Планът на нидерландското земеделско министерство е да бъдат премахнати
64 000 крави, което е около 4% от националното стадо.
Очакваният ефект е конкретен – спад на амоняка с 0,5 килотона и намаляване на парниковите емисии с 0,3 мегатона въглероден еквивалент. Производството на фосфати също ще се свие – с до три милиона килограма, което директно влияе върху натиска от оборския тор.
Тази схема не идва сама. Тя се надгражда върху друга мащабна програма от 700 милиона евро, стартирала още през 2024 година, която предлага на фермерите да затворят изцяло животновъдните си обекти. Там компенсациите покриват до 100% от разходите – включително демонтаж на съоръжения и отказ от производствени права.
Особено внимание се обръща на чувствителни райони като торфища, песъчливи почви, речни долини и зоните от Натура 2000. Именно там натискът върху фермерите е най-силен.
В крайна сметка изборът за стопаните е ограничен – участие е възможно само в една от програмите. А посланието е пределно ясно: който иска да остане в играта, ще трябва да работи с по-малко животни и при много по-строги правила.
Земеделието в Нидерландия не просто се променя – то се свива под натиска на екологията. И това е сигнал, който останалата Европа внимателно наблюдава.
