Рубриката се води от Михаил Михайлов
Февруари бе изпълнен с протести на фермерите, разливане на млека, интервюта, забранени хватки, безброй безплодни срещи и големи надежди за наивниците.
Кои са те (наивниците), това е ясно – голяма част от фермерите. След всяка една „битка“ задължително се прави анализ. Да се разберат ползите или вредите от едно такова стълпотворение на фермерите.
Първото е, че фермерите показаха, че все още съществуват, много са и ако са сплотени могат да направят чудеса. И от тука нататък следват негативите.
Първото е разцеплението. Едната формация, /ще я наричам първият отбор/ непрекъснато сменяше името си. Един път се появяваше като Българска аграрна камара, след един час вече се говореше за НАЗ. Заедно с това последва и смяна на позициите. Уж са в една организация, искат промяна в законите за бранша и камарите, а още отсега започнаха да се делят. Може би пък, пиарите им са ги посъветвали от време на време да парадират с името НАЗ, като най-мощната браншова организация и с най-много трактори и луксозен автопарк, в което няма нищо лошо. Винаги съм казвал, че тези хора дори понякога не обръщат внимание на возилото скапани от ходене, срещи, търговски хватки и работнически капризи.
В крайна сметка се оформиха няколко формации – тези на БАК и НСЗ, на 26-те организации, най-вече от сектор млекопроизводство, месопроизводство, овцевъдство, зеленчукопроизводство в оранжерии, биволовъдство и др., /това ще наречем втори отбор/.
Третата формация се оформи през последните дни на протеста. До края на протеста, журналистите, колкото и да се опитваха да разберат кой-кой е, така и не можаха да разберат, а обществото още по-малко.
Може би единственото положително нещо беше, че се разбра, че в тази страна има фермери, трактори и все още мляко. Някой, ще каже – голяма работа, разляха два гюма мляко, което струва по малко от десетина бутилки вода. Този човек не познава душата на фермера. Бил съм в много ферми. Най-ценното нещо, което го има във фермата и му се свиди да подари, са няколко литра млякото. Нищо, че му го купуват и по 60 стотинки. Човекът е готов да ви подари бутилка Балантай, но не и мляко.
Друго интересно нещо в анализа, е отношението на управляващите фермерите. Срещнаха се само с едната формация, /с първия отбор/. Изводът е, че се зачетоха силните на деня. Демокрацията отново бе потъпкана. Втората формация искаше оставката на министъра на земеделието. Оказа се, че от трибуната на Народното събрание може да се искат оставки, а фермерите не могат. Така и не бе реализирана среща и с министър-председателя. Такава обаче може да има във вторник (20.02.2024 г) и какво може да се реши на нея, може само да се гадае.
За трета формация, която се оформи в дните на протеста, нищо не се знае.
Какви са резултатите след подписването на меморандума.
На първо място бяха поставени искания за парично подпомагане на зърнопроизводителите, в което няма нищо лошо, ако се нуждаят от такова. Цяла опашка от зърнопроизводители се изреждаше да ни убеждава, че тракторите не са изкарани за парите, че парите са обидно малко, какво ще се направи с 10 или 20 лева. В момента, в който бе подписана първата точка, тракторите си тръгнаха. Лидерите на първата група фермери се надпреварваха да докажат, колко са важни следващите им искания, свързани със законодателството. Наистина е необходимо да се променят много закони. Ама ако го караме като „юруш на маслините“, кашата ще стане още по-голяма. Всяка една промяна трябва да се прави след анализи и да бъде насочена в бъдещето. Какво е бъдещето, обаче никой не знае. Законите сякаш трябва да почакат, а да се работи по стабилизиране на земеделието ни с други инструменти. Някои все още не разбират, че в момента извършваме второто „изчегъркване“ на дъното на животновъдството, след което няма да има трето. Това го показва и статистиката, относно производството на месо и мляко, където процентите на собственото производство са стряскащи.
Втората формация протестиращи, както вече посочихме е състояща се от животновъди, оранжерийни фермери, зърнопроизводители и др., от над 26 организации, сякаш имаше по-реалистични искания, имайки се в предвид ситуацията в сектора. Първото ú искане беше оставката на министъра. Този въпрос го отработихме. Няма нищо лошо да се иска оставката на един министър. Само преди дни полската опозиция поиска и оставката на комисаря по земеделие – Войчеховски, и то това са хората, които го издигнаха на този пост.
Другите искания бяха.
- Да се заложи в бюджета за 2024 г държавна помощи за компенсиране последиците от войната в Украйна и необходими средства по De minimis .
- Да се увеличат ставките за обвързаното подпомагане на миналогодишното ниво.
- Възстановяване ставките на преходната помощ на миналогодишното ниво.
- На фермерите, които не са получили средствата за компенсации за последиците от войната в Украйна, за миналите траншове, да им бъдат изплатени.
Определено няма грешка в заглавието на този материал – Всичко е пари приятелю. Ами като няма други инструменти за компенсиране загубите, а то реално – има такива, парите решават проблема, а не закона за камарите например.
За да няма двойно изчегъркане на дъното, какво може да се направи. Много е важно да се предвиди бъдещата рамка, която води до фундаментални промени и реформи.
- време на зависимост от публични средства;
- време на нерентабилно, губещо производство на храни на ниво производител;
- време на фермерите, които масово напускат сектора и младите хора не виждат възможности да навлязат в тази професия;
Временното успокояване на протестите с получаването на субсидиите за запълването само на най-спешните дефицити, не е дългосрочен вариант, защото ресурсите са ограничени. Те могат да се използват в рамките на Зелената сделка, като стимул и за финансиране на предвидените мерки – но само в тандем с реформи, които променят пазара и гарантират, че земеделските производители могат да извличат адекватен доход от пазара.
Ето защо, трябва да се отиде към тези, които настояват за бъдеще с перспективи, а не към всички онези, които искат да поддържат система, която е очевидно счупена. В крайна сметка това доведе до проблемите и протестите на първо място и ще продължи да експлоатира фермерите.
Ако мислите, че последния абзац съм го измисли, много се лъжете. Това е част от писмото на Европейския млечен борд (ЕМБ), което съвсем скоро се получи в НСГБ.
И накрая няколко думи за най неприятното – ферплея по време на протестите. Първият отбор не иска да признае, че втория отбор преди приемане на бюджета направи два протеста, да бъде включена в него помощта относно събитията в Украйна и сега трябва да се извърви най-дългия възможен път, докато парите пристигнат в сметките. Според мен, това ще бъде път осеян с рози, но с големи бодли. Първият отбор можеше да покани вторият отбор да участва в срещите, след като се уточни реда на дебата. Това не се случи. Все пак става дума за основните производители на мляко и говеждо месо.
Някои от медиите отразяваха само едната страна на медала – едната организация. Нали са медии да информират земеделците. Нали се издържат с техните пари. За рекламите им плащат фирмите, но вземат парите от фермерите. При провеждане на протестът на първия отбор, вторият отбор призова своите симпатизанти да подкрепят този протест и на пътя излязоха 12 000 души. Един от лидерите на първия отбор не забрави да напомни, че на последния протест вторият отбор е изкарал едва 500 души. Но трябваше да каже, колко хора имаше от втория отбор на техния митинг. Дори му дадоха гюм да разлива мляко. Не е лошо, този лидер да го накарат да си плати това мляко. Нали и мотото на тази статия е – всичко е пари приятелю.
Михаил Михайлов
