◊ Учени от Казанския държавен аграрен университет установиха, че високият генетичен потенциал сам по себе си не гарантира висока млечност при кравите. Също толкова важна роля играе адаптивността на млекодайните говеда към местните условия. Именно съчетанието между тези два фактора води до добри производствени резултати.
В рамките на изследването са анализирани данни от 5,4 хиляди черношарени крави, отглеждани във високомеханизирани животновъдни комплекси. Всички животни са дъщери на 38 бика от породата Холщайн.
Изследователите сравняват родителския индекс на биковете (RIB) с реалната продуктивност на техните дъщери. Кравите са разделени в пет групи според нивото на RIB: под 11,5 хил. кг, до 13 хил. кг, до 14,5 хил. кг, до 16 хил. кг и над 16 хил. кг.
Резултатите показват, че с увеличаването на индекса реализацията на генетичния потенциал при кравите намалява.
Най-висок процент на реализация на генетичния потенциал – 49% – е отчетен при кравите, чиито бащи имат индекс на млечност под 11,5 хил. кг. Това означава, че приблизително всяка втора крава от такъв бик постига очакваното ниво на млечност. С повишаването на индекса способността на дъщерите да реализират заложения потенциал постепенно намалява.
При най-високите стойности на индекса – около 16 хил. кг – реализацията на генетичния потенциал спада до едва 31%. Тоест само всяка трета крава достига тези показатели.
Тази зависимост ясно се вижда и в реалните добиви на мляко. Кравите с бащин индекс под 11,5 хил. кг са дали средно по 5 268 кг мляко, докато кравите с бащин индекс над 16 хил. кг – средно 5 086 кг. Така, въпреки по-високия генетичен потенциал, потомството на биковете с най-висок индекс показва по-ниска продуктивност.
Най-добри резултати по млечност са отчетени при крави, чиито бащи имат RIB между 14,5 хил. и 16 хил. кг.
Учените стигат до извода, че животните, чийто потенциал за млечност не надвишава средния с повече от 50%, най-добре реализират генетичните си възможности. Те се адаптират по-успешно към условията на околната среда и демонстрират стабилна млечност.
Авторите препоръчват този показател задължително да се отчита при избора на бикове за разплод.
„При подбора на бикове-разплодници за селекционно-развъдна работа е необходимо да се вземат предвид техният произход, степента им на адаптивност към климатичните и хранителните условия в района, както и генетичният им потенциал. Трябва да се има предвид, че животните с много висок потенциал за генетична продуктивност не винаги успяват да го реализират в пълна степен“, отбелязват изследователите.
Резултатите от изследването са публикувани в списание „Агробиотехнологии и цифрово земеделие“.
Автор: Юлия Ликарчук
