Тежкото състояние в животновъдството, проблемите с напояването и бъдещето на европейската аграрна политика след 2027 г. бяха сред водещите теми на среща между ръководството на Министерството на земеделието и храните и представители на Асоциацията на земеделските производители в България.
В разговорите участваха министърът на земеделието Пламен Абровски, заместник-министрите Янислав Янчев и Красимир Чакъров, както и представители на земеделския бранш.
Най-сериозният акцент по време на срещата бе поставен върху кризата в сектор „Животновъдство“. От АЗПБ предупредиха, че засиленият внос на сурово мляко и ниските изкупни цени поставят много ферми под сериозен натиск. По думите на производителите, разходите продължават да растат, а приходите при много стопанства вече трудно покриват ежедневната издръжка.
От бранша настояха държавата да подготви извънредни механизми за подпомагане на млекопроизводителите и останалите животновъди, за да не се стигне до ново свиване на производството. Според фермерите, ако не бъдат взети навременни мерки, част от по-малките стопанства могат да се окажат пред реален риск от затваряне. И тук идва големият въпрос — колко още може да издържи секторът само на обещания и временни решения?
Министър Абровски заяви, че вече се предприемат действия за засилване на контрола върху вноса на сурово мляко. По думите му, държавата е длъжна да защитава българските производители в рамките на законовите си възможности.
В Министерството се подготвят и промени, свързани с млечните продукти и проследяемостта на произхода на българското мляко. Идеята е потребителите да получават по-ясна информация какво реално купуват и откъде идва суровината. Защото пазарът отдавна се е превърнал в джунгла от етикети, в които понякога има повече маркетинг, отколкото мляко.
По време на срещата са били обсъдени и различни варианти за финансова подкрепа на животновъдите. Сред анализираните механизми са компенсации, свързани с разходите за изхранване на животните — тема, която остава болезнена за фермерите след скъпите фуражи през последните години.
Като ключов приоритет министърът е посочил и развитието на напояването. Според него работата ще бъде насочена в две основни посоки — възстановяване и модернизация на съществуващата инфраструктура и облекчаване на процедурите за разрешителни за водовземане.
От МЗХ съобщиха, че вече се водят разговори с Министерството на околната среда и водите за подобряване на координацията между институциите. Темата за напояването от години се върти между различни администрации, а резултатите на терен често остават далеч от очакванията на стопаните.
На срещата е била представена и идея за бъдеща реформа в поземлените отношения. До юли се очаква да бъде подготвена концепция за развитието на сектора, която ще бъде обсъдена с браншовите организации. По думите на министър Абровски, водещ принцип ще бъде защитата на интересите на реалните ползватели на земята.
Сред останалите обсъдени теми са били Законът за браншовите организации и подготовката на българската позиция по бъдещата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз след 2027 г.
Министерството планира създаването на специализирано звено, което да координира работата по новата ОСП. Очаква се браншовите организации да бъдат включени в експертни работни групи, които ще заседават регулярно.
По време на разговорите е станало ясно още, че България ще настоява маслодайната роза да получи статут на култура със специално европейско значение. Ще се търси и отделен финансов ресурс за развитие на селските общини, преработвателния сектор и неземеделските дейности в селските райони.
За фермерите обаче най-важният въпрос остава един — кога обещанията ще стигнат до реални решения в стопанствата. Защото животновъдството не чака. Животните искат храна всеки ден, а сметките не се плащат с концепции.
