1 част/ Юницата – от раждането до първото отелване: четири критични периода, които определят бъдещето ѝ

Отглеждането на заместващи юници е една от най-големите инвестиции в едно млечно стадо. В продължение на повече от две години фермерът влага средства за храна, труд, ветеринарни грижи и помещение, без животното все още да носи приходи от мляко.

Затова всяка загубена юница означава не само загуба на самото животно. Означава и загуба на вложените до този момент средства и необходимост от ново животно, което да заеме мястото ѝ.

Ветеринарната практика и наблюденията върху млечните стада показват нещо важно: причините за отпадане на юниците се променят с възрастта. Това означава, че не може да се гледа на целия период от раждането до първото отелване по един и същи начин.

В началото най-голямото значение имат раждането, коластрата и имунитетът. След това на преден план излизат заболяванията на дихателната система. При по-възрастните юници основният проблем вече е възпроизводството – заплождането и задържането на бременността. Накрая идва въпросът дали животното е достигнало достатъчно добро телесно развитие, за да се отели навреме и да започне първата си лактация с добър потенциал.

Тези периоди могат да бъдат разгледани като четири критични ветеринарни и производствени точки.

1. От раждането до 120-ия ден: началото определя много

През първите четири месеца най-голям риск за телето представляват проблемите около раждането, недостатъчният прием на коластра и слабата защита срещу инфекции.

Коластрата е първата защита

При новороденото телe имунната система все още не е достатъчно подготвена да се справя самостоятелно с инфекциите. Затова коластрата има решаващо значение.

Тя доставя антитела и други защитни вещества, които помагат на телето да се справи с причинителите на заболявания през първите седмици от живота.

Когато приемът е недостатъчен или коластрата е дадена твърде късно, рискът от заболявания се увеличава. Най-често това се вижда под формата на диарии, инфекции на храносмилателната система и в по-тежки случаи – сепсис.

Следователно не е достатъчно просто да се каже, че телето „е получило коластра“. Важни са качеството, количеството и навременното даване.

По-малките телета изискват повече внимание

Теглото при раждане също има значение.

По-леките телета, включително част от родените при близначни бременности, могат да имат по-ниска жизнеспособност и по-голяма нужда от грижи непосредствено след раждането.

Това не означава, че всяко по-леко теле е обречено да отпадне. Означава, че при него контролът през първите дни и седмици трябва да бъде по-внимателен.

Трудното раждане, слабият сукателен рефлекс, охлаждането и недостатъчният прием на коластра могат бързо да превърнат едно иначе перспективно животно в проблемен случай.

Възможностите на геномиката

Съвременното развъждане дава и друга възможност – чрез геномни оценки могат да се идентифицират животни с различен генетичен потенциал за жизнеспособност и устойчивост.

Това е по-скоро дългосрочен инструмент за селекция, отколкото начин за лечение на конкретно теле. Но при планиране на бъдещото стадо подобна информация може да помогне за избора на животни, които да останат като заместващи.

Изводът през този период е прост: доброто начало не гарантира успешна юница, но лошото начало много лесно може да провали целия последващ труд.

2. От 120-ия до 365-ия ден: белите дробове започват да решават съдбата на юницата

След отбиването картината се променя.

Юницата вече не е новородено теле, но това не означава, че опасностите са приключили. При преминаване към групово отглеждане и контакт с повече животни на преден план излизат заболяванията на дихателната система, особено говеждият респираторен комплекс.

Тук една пневмония не бива да се приема като обикновена настинка, която просто „ще мине“.

Пневмонията може да остави дългосрочна следа

Наблюденията върху стадата показват, че юници, които са преживели поне един регистриран епизод на пневмония, могат да имат значително по-висок риск от отпадане преди едногодишна възраст.

В посочените данни рискът е близо 10% при боледувалите животни спрямо около 4% при животните без регистрирана пневмония.

Причината е не само самото заболяване. Тежкото или продължително увреждане на белите дробове може да се отрази върху растежа, развитието и бъдещата продуктивност на юницата.

С други думи, юница, която оцелява след пневмония, не винаги е юница, която е преминала през проблема без последствия.

следва ….

1 част/ Юницата – от раждането до първото отелване: четири критични периода, които определят бъдещето ѝ

2 част/ Юницата – от раждането до първото отелване: четири критични периода, които определят бъдещето ѝ

3 част/ Юницата – от раждането до първото отелване: четири критични периода, които определят бъдещето ѝ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here