◊ Думичката генетика си я хвърляме за щяло и не щяло, но все още сме доста далече от практическите ползи от нея. Защо ли, защото вървим много бавно по пътя на генетиката.
Нашите говедовъди много добре знаят, че когато чифтосват животните, трябва да поддържат максимална степен на инбридинг от 6,25%. Това е съветът за животновъдите от десетилетия, от науката, но въпроса е, дали трябва да се придържаме към този процент.
Марко Уинтърс – ръководител на отдела за развъждане на британската AHDB, по време на конференцията на британските животновъди заяви, че „стремежът към чифтосване със степен на инбридинг до 6,25% може да бъде за сметка на генетичния прогрес. Животновъдите трябва да следят степента на инбридинг в стадото си. Но ако се стремят на всяка цена към чифтосване със степен на инбридинг от 6,25% или по-ниска, те рискуват да не прогресират генетично и ефективността на стадото им да намалее“.
Стриктното прилагане на ограничение от 6,25% гарантира, че развъдните стойности на потомството в повечето случаи са по-ниски от тези на майката. Това е видно от изследване на AHDB. Само при чифтосване на животни с много ниска развъдна стойност, би било възможно генетично подобрение в рамките на границата от 6,25% инбридинг.
И накрая Марко Уинтърс, казва нещо, което трябва веднага да се обсъди от нашата наука и да се започне работа по този модел.
„Животновъдите трябва да се фокусират върху генетичния прогрес. Животновъдът управлява фирма, а не зоопарк
Съсредоточете се върху генетичния прогрес. Страхът от инбридинг, защото нещо може да се случи в бъдеще, не трябва да пречи на генетичния прогрес. Животновъдите не трябва да се грижат за поддържането на породата, а трябва да се съсредоточат върху генетичния прогрес. Ако следващото поколение не е по-добро от предишното, в крайна сметка няма да има бъдеще.“
Това обаче не означава, че животновъдите изобщо не трябва да обръщат внимание на инбридинга. Животновъдите трябва да се съсредоточат върху намаляването на скоростта, с която инбридингът се увеличава в техните стада. За да направят това, трябва да се използват група бикове с най-нисък процент на инбридинг, да се избягвайте чифтосване между тясно свързани животни и да се използват програми за чифтосване, за да се направи най-доброто такова.
Всъщност, по този въпрос Тодор Арбов преди години споменаваше в своите лекции за програмиран инбридинг от който сме много далече. Явно идва времето на инбридинга и генетичния прогрес. За да стане това обаче трябват обучени специалисти, които да са на ти с тази материя.
По материала работи:Михаил Михайлов
Само искам да кажа нещо за което споменава Уинтърс, но в закачлива форма. Преди години, при посещение на една ферма в Германия попитах фермерът, млад човек, кой се занимава със селекцията, с избора на бици, със случните планове. Отговорът бе следния: – Аз съм член на нашата Развъдна организация. Подписал съм договор и искам селекционерите да подържат стадото ми да произвежда средно 8500 кг мляко от крава, така ми излиза икономиката. Не ме интересуват нито окраската, рогата, главата. Разбира се, биците ги обсъждаме заедно.
На следващия въпрос, не посещава ли изложения той отговори така: – Времето за тези работи в нашата ферма вече е минало, – след което ни заведе в офиса си, където имаше голям брой купи и грамоти. – Това е от баща ми. Сега моето стадо вече е фабрика, която трябва да произвежда мляко“.
