Почвеният анализ показва какво съдържа земята, но лабораторията говори в милиграми на килограм, а фермерът купува и внася тора в килограми на декар. Ето как двете измервания могат лесно да се превърнат в едно практично число.
Когато фермерът получи резултатите от почвен анализ, пред него обикновено има доста числа – фосфор, калий, микроелементи и други показатели. Те често са дадени в милиграми на килограм почва. За лабораторията това е напълно нормално. За фермера обаче възниква един прост въпрос: колко килограма от това хранително вещество всъщност има в един декар?
Това е важно, защото торът се купува в килограми, разхвърля се в килограми на декар, а разходът за него влиза директно в сметката на стопанството.
Колко почва има в един декар?
За да се направи изчислението, първо трябва да се знае приблизително колко тежи почвата, с която се работи.
При стандартен обработваем слой от 20 сантиметра и обемна плътност около 1,3 тона на кубичен метър, в един декар има приблизително 260 тона почва.
Това е много голяма маса. На този фон внесените например 20 килограма тор на декар изглеждат като съвсем малко количество. Но именно в тази огромна маса почва се разпределят хранителните вещества и от нея зависи дали внесеният тор ще бъде достатъчен.
Затова числото от лабораторния анализ трябва да бъде превърнато в килограми на декар.
Какво означават милиграмите на килограм?
Когато в анализа пише например 50 милиграма на килограм, това означава, че във всеки килограм почва се съдържат 50 милиграма от съответното хранително вещество.
Понякога вместо „милиграми на килограм“ лабораториите използват означението ppm. За това изчисление двете стойности могат да се разглеждат по един и същи начин.
Самото число обаче не казва директно колко килограма хранително вещество има в един декар. За това трябва да се вземе предвид и количеството почва в обработваемия слой.
И тук идва добрата новина – при най-често използваните условия сметката е много проста.
Една формула, която си струва да се запомни
Ако обработваемият слой е 20 сантиметра, а обемната плътност на почвата е около 1,3 тона на кубичен метър, резултатът от анализа се умножава по 0,26.
Формулата е:
килограми на декар = милиграми на килограм × 0,26
Например, ако анализът показва 50 милиграма на килограм, сметката е:
50 × 0,26 = 13 килограма на декар
Така резултатът от лабораторията вече е превърнат в мерна единица, която има пряко значение за фермера.
Ако анализът показва 100 милиграма на килограм, при същите условия това са около 26 килограма на декар.
Това е цялата сметка.
Защо обаче коефициентът не е винаги един и същ?
Тук има една важна подробност. Почвата на всяко поле не е еднаква. Тя може да бъде по-лека, по-тежка, по-рохкава или по-уплътнена. Това променя нейната обемна плътност.
Също така може да се работи с различна дълбочина на почвения слой. Ако вместо 20 сантиметра се взема друг слой, коефициентът също ще бъде различен.
Затова 0,26 е практичен коефициент за стандартния случай, а не универсално число за всяка почва и всяко поле.
Когато има точни данни за обемната плътност и дълбочината на слоя, изчислението може да бъде направено по-конкретно за даденото поле.
А ако няма данни за обемната плътност?
Тя може да бъде измерена и на място. Необходим е метален цилиндър с известен обем. Например цилиндър с обем 100 кубични сантиметра. Важно е само обемът му да е точно известен.
Цилиндърът се забива вертикално в почвата, докато влезе докрай. След това се изважда внимателно заедно с почвата вътре. Почвата се изравнява по ръба на цилиндъра и се претегля.
Следва най-простата част: обемната плътност се изчислява, като масата на почвата се раздели на нейния обем.
Ако например в цилиндър с обем 100 кубични сантиметра има 130 грама суха почва, обемната плътност е 1,3 грама на кубичен сантиметър, или 1,3 тона на кубичен метър.
Мократа почва може да обърка сметката
Тук трябва да се внимава особено.
Почвата, взета директно от полето, съдържа и вода. Ако тя бъде претеглена мокра, водата ще влезе в общата маса и ще даде по-висока стойност.
Затова при определяне на обемната плътност се използва суха почва.
В лабораторни условия пробата обикновено се суши при около 105°C, докато теглото ѝ престане да се променя. Едва след това се прави окончателното изчисление.
Това може да изглежда като дребна подробност, но една грешка тук се пренася и в следващите изчисления.
Има значение и откъде е взета пробата
Дори най-точната формула няма да даде добър резултат, ако пробата не представя реално полето.
Едно поле може да има различна почва в различните си части. Едно място може да е по-тежко, друго по-леко, на едно място да има повече хранителни вещества, а на друго – по-малко.
Затова пробите трябва да се вземат от няколко различни места, но от една и съща дълбочина. След това стойностите могат да бъдат осреднени.
Една единствена проба може да покаже много точно какво има точно там, откъдето е взета. Но това не означава автоматично, че описва целия декар или цялото поле.
От лабораторния анализ до торенето
Всъщност идеята е много проста. Лабораторията казва колко милиграма хранително вещество има в един килограм почва. Фермерът трябва да знае колко килограма от това вещество се намират в един декар.
При стандартен обработваем слой от 20 сантиметра и обемна плътност 1,3 тона на кубичен метър сметката е:
милиграми на килограм × 0,26 = килограми на декар
Например:
40 милиграма на килограм → 10,4 килограма на декар
50 милиграма на килограм → 13 килограма на декар
100 милиграма на килограм → 26 килограма на декар
Това вече е число, с което фермерът може да работи.
Но има още нещо важно: наличието на определено количество хранително вещество в почвата не означава автоматично, че цялото количество е достъпно за растенията. Формата на хранителното вещество, видът на почвата, влагата, киселинността и други условия също имат значение.
Затова почвеният анализ не трябва просто да се гледа като списък с цифри. Той трябва да се използва заедно с данните за културата, очаквания добив и предишното торене.
В крайна сметка целта не е просто да се знае колко хранителни вещества има в почвата. Целта е да се разбере колко от тях могат да бъдат използвани от растенията и колко допълнително трябва да се внесат.
А това вече е разликата между торенето „по навик“ и торенето според реалното състояние на полето.
