6 част/ Наръчник на фермера: Дневникът за почистване и дезинфекция – Невидимата защита на фермата

27.05.2026

В много овцеферми и козеферми почистването все още се възприема като „обикновена ежедневна работа“. Метене, миене, варосване, пръскане – неща, които винаги са се правили. Само че днес вече не е достатъчно да се каже: „Почистено е“. Трябва да има доказателство.

Точно тук влиза Дневникът за почистване и дезинфекция – документ, който все по-често се проверява при инспекции, огнища на заболявания и проверки за субсидии.

Това не е просто тетрадка за отметки. Това е биосигурността на хартия. И когато във фермата избухне проблем, именно този дневник често решава дали стопанството ще мине с предупреждение или с тежки ограничения.

Защо този дневник вече е толкова важен?

Причината е проста – болестите вече се движат по-бързо от всякога.

Един ботуш, една гума на камион, един непочистен бокс или един мръсен съд за мляко могат да внесат зараза в цялото стопанство.

При овцете и козите рискът е особено голям заради:
– Общите пасища.
– Смесването на стада.
– Изкупвачите и външните транспортни средства.
– Влизането на сезонни работници.
– Движението на животни между обекти.

И когато стане огнище, институциите първо питат: – „Каква дезинфекция е извършвана и къде е записана?“

Ако няма записи – все едно нищо не е правено.

Какво представлява дневникът?

Това е регистър, в който се описва:
– Какво е почистено.
– Кога е почистено.
– С какъв препарат е обработено.
– В каква концентрация.
– Кой е извършил дейността.

Той доказва, че фермата реално прилага мерки за хигиена, а не само ги описва „на хартия“.

Кои места задължително се включват?
При овцефермите и козефермите инспекторите най-често гледат:

Помещенията за животните
– Боксове.
– Родилни клетки.
– Помещения за агнета и ярета.
– Пътеки и коридори.

Доилната зона
Това е една от най-чувствителните точки.

Проверява се:
– Миене на доилна техника.
– Дезинфекция на агрегати.
– Почистване на съдовете за мляко.
– Поддръжка на охладителните вани.

При проблем с млякото именно тук започва проверката.

Транспортните средства
Много фермери подценяват това. А всъщност камионът за животни е една от най-опасните точки за пренасяне на зарази.

Входовете и площадките

Все повече се проверява дали:
– Има дезинфекционна площадка.
– Има препарати.
– Има реални записи за използването им.

Какво задължително се записва?

Един правилно воден дневник трябва да съдържа:

Дата	Обект	Извършена дейност	Използван препарат	Концентрация	Извършил
12.05.2026	Родилно помещение	Измиване и дезинфекция	Йоден препарат	2%	Иван Петров
14.05.2026	Доилна зала	Дезинфекция след доене	Алкален препарат	1%	Мария Иванова

Най-голямата грешка: „Пръскаме, ама не записваме“

Това е класиката в българските ферми.

Реално се чисти.
Реално се дезинфекцира.
Но няма нито един запис.

При проверка това означава само едно: – Няма доказателство.
А без доказателство институциите приемат, че дейността не е извършвана.

Къде фермерите най-често се провалят?

Няма концентрация на препарата – Записано е само:
„Напръскано.“

Но с какво?
Колко?
Как е приготвен разтворът?
Без тези данни записът е почти безполезен.

Използват се препарати без етикет или фактура

При проверка инспекторите често искат:
– Опаковките.
– Етикетите.
– Инструкциите.
– Фактурите.

Особено при млечните ферми това вече се следи сериозно.

Дневникът се попълва наведнъж
Това си личи веднага.

Еднакъв почерк.
Еднаква химикалка.
Еднакви дати.
Еднакъв стил.

Инспекторите разпознават такива дневници за минути.

Какво проверяват институциите?

При проверки се прави кръстоска между:
– Дневника.
– Наличните препарати.
– Фактурите.
– Реалното състояние на обекта.
– Ветеринарните събития във фермата.

Ако има заболяване и в дневника няма дезинфекция около този период, ситуацията става много неприятна за стопанина.

Огнищата промениха всичко
След последните години с тежки епизоотични проблеми в Европа биосигурността вече не е „препоръка“.

Тя постепенно се превръща в условие за оцеляване.

При овцефермите и козефермите това важи с пълна сила, защото стадата често са:
– По-отворени.
– По-подвижни.
– По-свързани с пасища и външна среда.

А именно там заразите се движат най-лесно.

Бъдещето: Дигитална биосигурност

Все повече ферми вече използват:
– Мобилни приложения.
– QR кодове за препарати.
– Автоматични графици за дезинфекция.
– Сензори за доилни системи.
– Електронни контролни списъци.

Системата напомня кога трябва да се извърши следващото почистване и пази цялата история автоматично.

Това спестява огромен проблем при проверки и най-вече намалява риска някоя процедура да бъде пропусната.

Защото във фермата заразата влиза тихо. Но щетите след нея са шумни, скъпи и понякога фатални.