Европейският парламент да получи възможност да реагира по-бързо при сериозни пазарни сътресения, които оскъпяват торовете и поставят под натиск земеделските производители. Това е целта на внесено изменение от румънския евродепутат Даниел Буда и негови колеги във връзка с правилата за Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите – CBAM.
За българските фермери темата не е просто брюкселска законодателна процедура. Цената на торовете е един от основните разходи при производството на зърно, зеленчуци и други земеделски култури. Затова всяка мярка, която може да ограничи допълнителното поскъпване на азотните торове, има пряко значение за себестойността на продукцията.
Буда обяви, че е внесъл изменение, с което се предлага Европейската комисия да следи постоянно въздействието на CBAM върху пазара и да може да реагира при извънредна ситуация.
„Не можем да говорим за продоволствена сигурност на ниво Европейски съюз без евтини торове“, заявява евродепутатът.
Какво предлага Буда?
Предложението предвижда, ако Европейската комисия установи сериозни и непредвидени обстоятелства, които водят до значителни нарушения на вътрешния пазар и силен натиск върху цените, тя да може временно да извади съответния продукт от приложение I на регламента за CBAM.
Това би означавало временно прекратяване на прилагането на механизма спрямо конкретния продукт, докато причините за пазарното сътресение отшумят. Именно тук е съществената част от предложението – да има аварийна спирачка, когато правилата започнат да създават прекомерен натиск върху пазара.
Изменението е внесено от Даниел Буда заедно с други евродепутати. Самият текст предлага Комисията да взема решение въз основа на реални данни за състоянието на пазара и движението на цените.
CBAM вече обхваща редица продукти с висока въглеродна интензивност, сред които са и торовете. От 1 януари 2026 г. механизмът е в основната си действаща фаза.
Целта е фермерът да не плаща сметката
Според Буда европейското земеделие не може да бъде конкурентоспособно, ако производителите са принудени да купуват все по-скъпи торове.
Проблемът е особено чувствителен при азотните торове, тъй като Европейският съюз продължава да зависи от внос на амоняк, карбамид и други азотни продукти. Самият Съвет на Европейския съюз признава, че цените на тези продукти са се увеличили значително през последните години и че митата върху част от вноса увеличават производствените разходи и в крайна сметка влияят върху цената на торовете за земеделците.
Затова предложението на Буда е насочено към създаването на механизъм за реакция при извънредна ситуация, вместо Комисията да чака проблемът да се задълбочи.
Предлага се и финансова помощ при сериозни щети
Изменението не се ограничава само до временното изваждане на даден продукт от обхвата на CBAM.
Предвижда се при подобна извънредна ситуация Комисията да може да осигури финансова подкрепа за операторите в производствените сектори, които са пряко засегнати. Помощта може да бъде насочена както към производителите на съответния продукт, така и към предприятията, които го използват в производството си.
В текста е записано, че при необходимост тази подкрепа може да бъде финансирана от приходите от продажбата на CBAM сертификати. Помощта трябва да бъде съобразена с реално претърпените щети и да не води до свръхкомпенсация.
Вече има и отделна мярка за торовете
Предложението на Буда идва на фона на вече предприета от Европейския съюз стъпка за намаляване на митническия натиск върху определени торове.
През май 2026 г. Съветът прие регламент за временно суспендиране на някои мита и за въвеждане на тарифни квоти за определени азотни торове, включително карбамид и амоняк. Мярката е предназначена да увеличи предлагането и да подобри достъпа до конкурентни цени за европейските земеделски производители. В същото време вносът от Русия и Беларус е изключен от тази схема.
Предложението на Даниел Буда отива една стъпка по-нататък – да се създаде постоянен механизъм за реакция при бъдещи сериозни пазарни сътресения.
За фермерите това означава едно: ако предложението бъде прието, Европейската комисия ще разполага с по-ясна възможност да реагира, когато правилата за въглеродните емисии започнат да се отразяват прекалено силно върху цените на жизненоважни за земеделието продукти.
А докато политиците спорят за регламенти и сертификати, сметката в крайна сметка пак стига до стопанството. И там тя се измерва не в брюкселски документи, а в евро за тон тор.
