Рубриката се води от Михаил Михайлов
Най-важното през седмицата бе публикуването на доклада
„Ситуацията на пазара на мляко и млечни продукти в България за 2023 г“
Бих искал да цитирам изречението, с което завърши форумът за млякото преди дни в Германия.
„Млякото е ценен източник на хранителни вещества и осигурява висококачествен протеин. Консумацията на протеини и минерали от млякото и млечните продукти е по-добре, отколкото от храните същите на растителна основа“
Веднага следва въпросът: – може ли нашето млечно животновъдство да осигури нуждите на мляко, от наши млечни продукти за страната ни. Ако остане и за други страни още по-добре.
За съжаление, последните отчети показват обратната тенденция. Не случайно преди пет години НСГБ проведе една „совалка“ в страната под мотото: „Да спасим Българското мляко“. Но май така и не можахме да го „спасим“ и сега отчитаме негативни резултати.
Определено този доклад е закъснял. Това трябваше да се случи още през април за да се предприемат веднага мерки за подобряване на ситуацията. Например Министерството на земеделието на САЩ публикува доклад за нашето млекопроизводство преди два месеца. За съжаление и двата доклада са толкова миролюбиви и приятни за четене, да не казвам похвални. Освен, че няма критики, независимо от многото минуси пред повечето цифри в таблиците, има дори и хвалби. Например, че имаме ръст 12% при ремонтните юници. Ами този „ръст“ си е направо убийствен. При 356 000 бр крави и налични за разплод юници 15 138 бр и да се казва, че това е успех, си е направо харакири. За да бъда точен, има още 42 000 бр юнички до 2 години и въпреки това, изводът е само един: – ще продължи намаляването на кравите. Все пак за да поддържаме броят на наличните крави, са ни необходими в най-лошия случаи, поне 70 000 юници.
Като нямаш крави, нямаш и мляко. Тук цифрите са неоспорими.
| Производство на мляко в България (тона) | 2021 | 2022 | 2023 | Промяна |
| Общо мляко тона | 924 980 | 843 027 | 791 757 | -6,1% |
| Краве | 811 436 | 748 278 | 705 618 | -5,7% |
| Овче | 67 987 | 54 742 | 50 255 | -8,2% |
| Козе | 29 486 | 25 203 | 19 530 | -22,5% |
| Биволско | 16 069 | 14 804 | 16 354 | 10,5% |
Преработени са 673 699 хил. литра българско мляко (85% от общия добив на мляко за годината) и около 39,3 хил. литра вносна суровина. Произведеното у нас мляко отбелязва леко увеличение с +1% на годишна база, докато вносното сурово мляко има ръст от +68,5%, но количеството остава относително с нисък дял (5,5%) в общата промишлена преработка.
В процентно изражение най-съществено нараства преработката на овче мляко – с 12,2%. По-слабо изразено е увеличението на вложените обеми краве и козе мляко, съответно с 3% и 1%. Единствено преработеното биволско и смесено мляко е по-малко спрямо предходната 2022 г. – с 4,6%.
В тази справка обаче да се има в предвид, че увеличената преработка на краве мляко се дължи не на наше производство, а по големия внос на краве мляко.
| Преработено мляко | 2022 г | 2023 г | 2022/2023 | 2023/2024 до май |
| Общо: | 690 449 | 712 975 | 3,3% | -3,8% |
| Краве | 650 682 | 670 318 | 3,0% | -3,3% |
| Овче | 24 295 | 27 265 | 12,2% | -11,9% |
| Козе | 11 365 | 11 473 | 1,0% | -5,8% |
| Биволско | 4 107 | 3 919 | -4,6% | -14,9 |
Внос
През 2023 г. общият внос на мляко и млечни продукти в България нараства с 22,8% спрямо предходната година, до 204 461 тона, доставени главно от държави членки на ЕС.
Общият износ на мляко и млечни продукти от България през 2023 г. възлиза на 41 022 тона – с 6,2% над нивото от предходната година, въпреки отчетеното намаление на производството на голяма част от млечните продукти.
Самият доклад преразказва цифрите в таблиците, което вероятно е и задачата на работилите върху него. Сега трябва част по-скоро анализаторите, относно пазара за мляко, (дано да има такива у нас) веднага да анализират Пазара за мляко и излязат със съответните заключения и препоръки. Веднага след това да се изготвят съответните програми за реализиране спасяването на нашето млечно животновъдство.
Много важна е икономическата част на анализа. Пример за това имаме в овцевъдството. За 2023 г отчитаме производство на овче мляко с 12.2% в повече от 2022 г., обаче за първите пет месеца на тази година отчитаме с 11.9% по-малко.
Защо стана така. Ами то е много просто. И виждаме, че миналата година за кг овче мляко е плащано от 2.20 лв до 3.00 лв, а тази година 1.80 лв. има и други фактори, но това е най-важния.
Не се ли вземат мерки по цялата „верига“ по производството, преработката и търговията с мляко, нещата стават страшни. И понеже вече ви уплаших, потвърждавам това с цифри и съответните изводи:
- Данните от статистиката, относно млякото – не са добри. Водят до „изпразване“ на масата от млечни продукти, което налага веднага да се бие „камбаната“ на всяко едно ниво.
- Не трябва да ни успокоява, че преработеното краве мляко намалява малко. Никъде не се казва колко и къде е сухото мляко.
- Съгласно нормативните документи, голямото количество мляко, което влиза във фермите, трябва да е минало през Модул „Мляко“. През 2021 г когато стартира модула е имало 215 000 бр крави участнички. В края на месец август техният брой е вече 139 000 бр при регистрирани близо 190 000 бр млечни крави.
- При овцете нещата стоят още по- зле, техният брой на участвуващите в Модул „Мляко“ е 117 500, при регистрирани 718 000 бр овце за мляко.
- При козите ситуацията е същата. Регистрирани млечни кози са 145 000 бр, а участвуващите в Модул „Мляко“ са само 34 800 бр.
- Връщане на село, младите във фермите – с тези постулати не става. Как със среден брой от 18 крави във ферма ще правим модерно говедовъдство и ще се произвеждат повече от 3800 кг мляко, както е сега.
- Как с ограниченията по отношение на тавани на подпомагане ще се стимулират тези, които имат възможност да правят големи ферми и произвеждат мляко.
- Нямаме модела на фермата просперираща при сегашните условия – брой животни, технология, хранене, икономика и маркетинг.
- Фермерските пазари и бутиковите продукти не пълнят магазините. Нека да ги има и тях, но важните са тези, които произвеждат всеки ден рентабилно мляко.
- Празен е големият лист наречен „Селекция“ – работим все още с правила и порядки от миналия век. Все още само говорим (и то години) за генотипиране, развъдни стойности, загърбели сме кръстосването, не използваме хетерозиса, инбридинга се разхожда свободно и още куп неща.
- Генералният извод е само един: анализаторите веднага да дадат точно оценка на ситуация и да слагат по-малко цифри в докладите си. Науката да излезе с предложения, какво да се прави. Всичко това да се разгледа от фермерите (румънският министър на земеделието се разпореди при работните срещи да участват и говорят само фермерите, и да се даде задание за изготвяне на дългогодишен план за не оцеляване/ най-модерната дума при животновъдите през последните години/, а за създаване на модерно животновъдство, което да произвежда много и качествени животински суровини).
- И накрая. Някой трябва да бие камбаната на животновъдството.
Дошло е времето.
