Нивото на млечната продуктивност зависи от множество фактори, които условно могат да бъдат разделени на две групи – наследствени и ненаследствени (на външната среда).
Към наследствените фактори се отнасят:
- наследственост;
- порода;
- живо тегло.
Ненаследствени фактори:
- възраст на първо отелване;
- възраст на кравите;
- хранене;
- параметри на микроклимата;
- сезон на отелване;
- продължителност на сухостойния период;
- продължителност на сервис периода;
- доене;
- полов цикъл;
- здравословно състояние;
- и др.
Голямото разнообразие от фактори, които въздействат върху млечната продуктивност, обикновено действат едновременно и е трудно да се определи степента на влияние на всеки от тях. Всеки производител на мляко обаче трябва да ги познава, да знае посоката на въздействие и значението им, за да може да ги направлява в желаната посока.
Наследственост
Известно е, че проявлението на всеки признак се определя от наследствеността (генотипа) и от условията на средата. Действително получената млечност (фенотипната стойност) представлява резултат от проявлението на наследствеността в конкретните условия, т. е. наследствеността определя, а жизнените условия осъществяват това проявление. Както и при другите количествени признаци, само 20-30% от фенотипната стойност на млечността се определя от наследствеността (генотипа), а останалите 70-80% – от влиянието на факторите на външната среда. Това определя и специфичните особености на селекция по млечна продуктивност.
Въпреки ниското унаследяване на млечността, голямото фенотипно разнообразие (т. е. различие в млечността) между отделните индивиди е предпоставка за успешна селекция по млечност. Световната практика е доказала това чрез рекордните постижения на отделни крави и на цели стада.
Порода
Чрез упорита и целенасочена дългогодишна селекционна работа човека е създал различните породи, притежаващи генетически затвърдени особености за продуктивно направление и ниво на млечна продуктивност. Затова фактора порода има своето определящо значение. Специализираните породи за мляко са с най-висока млечност и с най-ефективно оползотворяване на фуража за производство на мляко. Тук също има огромни разлики между млечността на отделните породи – рекордна млечност при ХФГ, рекордни постижения за съдържание на мастни вещества при породата Джерсей и т. н.
- рамките на една и съща порода обаче също има различия между кравите, дори когато се отглеждат в едни и същи условия. Това е резултат от комплексното взаимодействие на този с останалите фактори. Особеностите на породите подробно се разглеждат в следващите раздели.
- Живо тегло. Млечната продуктивност на кравите е продукт на целия организъм като по-едрите животни в рамката на породата развиват закономерно по-висока млечност. Те имат по-големи и по-развити вътрешни органи, по-големи резерви на целия организъм и по-леко понасят напрежението от секретирането на млякото.
Установена е криволинейна зависимост между живата маса и млечността на кравите – увеличава се до определена жива маса, след което започва да намалява.
Едрите крави с по-висока жива маса понасят по-леко физиологичното напрежение на високата млечност, но съществува икономически оптимум, който може да се определи. С увеличаване на живата маса на кравите се повишават разходите на фураж средно на 100 кг жива маса, което икономически не е изгодно.
Възраст на първо отелване
При твърде ранното заплождане и отелване недостатъчно развитите юници имат много по-ниска млечност не само на I лактация, а и пожизнената млечност. Качеството и жизнеността на получените телета е по-ниско, има повече проблеми с отелването и с по-нататъшната репродуктивна дейност. Твърде късното заплождане и отелване също оказва отрицателно влияние върху млечността и върху икономическите резултати. Влиянието на този фактор и съвети за неговото управляване са разгледани подробно в следващите раздели.
Възраст на кравите
Установено е, че при равни други условия млечността на кравите нараства с увеличаване на възрастта. Физиологически това е обусловено от растежа и развитието на организма като цяло и на млечната жлеза. Смята се, че максималната млечност се постига на IV-V лактация. Тя се запазва относително на същото ниво още 2-3 год. и след това намалява поради естествените процеси на стареене в организма.
Съществуват различия от тези обобщени данни, както за отделните породи (при скорозрелите по-рано достигане на максимума), така и при отделните индивиди от една порода (някои крави увеличават непрекъснато млечността си до 12-15 отелване).
Този фактор има голямо значение при сравняване на крави, намиращи се на различна възраст. За тази цел се използват поправъчни коефициенти, разработени за всяка порода (за по-голяма точност може и на конкретното стадо).
Следва …..
