Стрес-факторите и влиянието им върху продуктивността
През последните 20 години се обръща все по-голямо внимание на въпроса за стреса в съвременното животновъдство. След като става ясно, че стрес-факторите обуславят в много висока степен ефективността на производството на животновъдни продукти, специалистите променят подхода си към изграждането на фермите. Практически вече не се говори за индустриализация на говедовъдството или ако се ползва този термин, той няма онова съдържание, с което сме свикнали.
Стрес могат да предизвикат неспокойната обстановка, вик, шум, неочаквана и непозната миризма, агресивно отношение към животните с тояга, вила или каквото и да било подобно нещо, храната и т.н. По време на движение отрицателно влияние оказват сгъстеността, ударите, резките движения, подхлъзванията, физическата напрегнатост, изменение на температурно-влажностния режим и т.н.
Горепосочените системи във висша, а много от прилаганите технологични решения в достатъчно висока степен, не само увеличават степента на въздействие на стрес-факторите, но са и в дълбоко противоречие с физиологическите потребности на животните. Всичко това влияе върху продуктивността, плодовитостта, растежа и развитието на животните и може да предизвика дори смърт.
Изследванията показват, че стресовото състояние зависи до 80% от начина на отглеждане и храненето на животните и само 20% е на генетична основа. В една ферма животните са практически напълно защитени от отрицателните въздействия на околната среда, но в същото време може да се окаже, че са настанени в среда, в която поради груби грешки е налице лош микроклимат, оказващ непосредствено влияние и на продуктивните, и на репродуктивните показатели.
В резултат на въздействието на неблагоприятния микроклимат продуктивността на кравите може да намалее с 10–35%, възпроизводителната способност с 15–30%, разходът на фураж за единица продукция да нарастне с 15– 40%, заболеваемостта и отпадането при подрастващите да достигне 15–35%.
- Стресове, свързани с температурата и влажността на въздуха
От всички микроклиматични фактори това са най-важните. Първото и най-важно нещо, което трябва да осигури сградата на една говедовъдна ферма, е именно ефективно и с минимални разходи поддържане на оптималните температура и влажност. Продуктивността на животните зависи не само от нивото и пълноценността на храненето.
Колкото и невероятно да звучи, но микроклиматът може да повлияе до 30, 40 и повече процента върху продуктивността на животните. Незадоволителният микроклимат може не само да предизвика намаляване на продуктивността, но като резултат да се получи възникване на масови незаразни и заразни заболявания и дори, особено при младите животни, да доведат до гибел. От всички параметри на микроклимата най-важна се явява температурата на въздуха. Нейното хигиенно значение е свързано преди всичко с топлообмена между живия организъм и обкръжаващата външна среда.
Температурата в диапазона -5 до 18°С може да се приеме като оптималната – в този диапазон кравата се чувства много добре. При температура извън този диапазон животното реагира в рамките на възможната компенсация.
Когато е по-ниска от оптималната, кравата се стреми да намали топлинните загуби за сметка на намаляване на повърхността на топлоотдаване (животното се свива), с увеличаване на количеството въздух в козината (настръхването), свиване на кръвоносните съдове, намаляване на честотата при нарастване на дълбочината на вдишване, нарастване на движението.
Ако тази физическа терморегулация не помогне, влиза в действие химическата терморегулация. Без проблем, когато кравата не е вързана, тя понася ниските температури. При температура -28°С млечността на кравата намалява до 3%, но леко нараства маслеността на млякото.
Обратно, когато температурата на околната среда се повиши, организмът се стреми да отдава по-вече топлина: кръвоносните съдове се разширяват, увеличава се площта на тялото, учестява дишането, намалява движението. Следва химическата терморегулация. По-нататъшната реакция е в повишаване на температурата, топлинен удар, парализиране на дихателния център. Кравите се приспособяват по-добре към понижените температури на въздуха, отколкото към повишените.
При повишаване на температурата организмът прави опит да се избави от излишната топлина с усилия на дробовете (учестено дишане) и ускоряване на кръвообръщението (нарастване на броя на пулсовете на сърцето). За това обаче е необходима допълнителна енергия, т.е. нарастване на обмена на веществата, а това води до допълнително нарастване на топлопродукцията, до допълнително производство на топлина
Влиянието на температурата върху животното се засилва с увеличаване на влажността на въздуха. Особено опасни за кравите са комбинациите както на ниска, така и на висока температура с висока влажност. При температура 35°С и влажност на въздуха 45% кравата намалява до 15% млечна си продуктивност, в сравнение с отглеждане при температура 28°С и влажност 90%. При комбинацията от температура 35°С и влажност 90% кравата е в границите на леталната зона – близко до смъртта.
Само чистият въздух е предпоставка за добро здраве и може да бъде основа за достигане на висока продуктивност. За това е много важно да се създадат тези условия, при които може да се постигне поддържане на въздуха в чисто състояние.
Решаването на проблемите с микроклимата при ново строителство става с правилно изчисляване на конструкцията на сградата при осигуряване на достатъчен обем на вътрешното пространство и прилагане на система за активна вентилация. Такава една система за естествена вентилация може да осигури до 600 m3 /час на крава въздухообмен, при това без разход на енергия.
проф. д-р инж. Стефан Станев
Следва продължение …..
