Предпазната дезинфекция е постоянна мярка в добрите ферми с цел да се предотвратят проникването и избухването на заразни болести. Тя се провежда в зависимост от вида и категорията на животните, технологията на отглеждане и годишния сезон, при задължително спазване на принципа пълно-празно. В практиката често, въпреки проведеното почистване и последваща дезинфекция, не се постига редуциране на микробиалнoто замърсяване.
В специализираната литература се посочват различни причини за това, но какви са основните пропуски на практика и как правилно да се извършва почистването и дезинфекцията, с цел да се постигнат максимални резултати? В университета Sudwestfalen, под ръководството на проф д-р. Marc Boelhauve, са проведени многобройни изследвания, за да се установят „слабите места“ при осъществяването на процесите почистване и дезинфекция.
В уводната част на научния доклад се набляга върху това, че този процес се разделя на два последователно протичащи етапа. Тук е много важно да се отбележи, че специфичните за предходните животни микроби е недопустимо да влизат в съприкосновение с животните, заселени след тях.
Създаването на условия за намножаване на микроби означава, че новозаселените животни трябва да се преборят с микробиалното замърсяване, останало в сградите. Това, от една страна, води до засилване податливостта на организма към заболявания, характерни за предходното стадо, а от друга, може да доведе до осезаем спад в продуктивността, поради необходимостта да се справят с неспецифични за тях микроби.
Новото заселване в сградите поставя животните в ситуация, в която се сблъскват с нови и непознати за тях микроби, като в същото време са значително по-податливи на инфекции, поради причинения от транспортиране и прегрупиране стрес.
Основна цел на фермерите тук е силно да редуцират микробиалното замърсяване от предходното стадо, така че да не представлява заплаха за новите животни. За да се постигне този резултат, фермите трябва да проведат оптимално почистване и дезинфекция преди населването на сградите с нови партиди животни.
Изследване, проведено сред 140 анкетирани фермери, разглежда в различни аспекти как на практика се извършва почистването и дезинфекцията.
58% от анкетираните отговарят, че след освобождаване на сградите, извършват не само грубо почистване, а прецизно почистват цялата ферма. След накисване, останките от изпражнения се обработват и почистват с пароструйка под високо налягане. От една страна, този начин на почистване довежда до повишена консумация на вода, а от друга, до силно разпространение на микроби в цялата сграда. Те се разпръскват навсякъде, от пода до тавана на помещенията.
Сам по себе си този подход възпрепятства правилното провеждане на последващо почистване и дезинфекция и не води до успех, особено ако в сградите са останали мобилни или преносими елементи. Такива подвижни елементи могат да бъдат изнесени извън помещенията, където да се демонтират и почистят основно(отоплители на газ, осветителни тела и т.н.).
Запитани по-подробно за методиката на почистване и дезинфекция се установява, че е необходимо значително повишаване на знанията и уменията за процесите.
14% от анкетираните отговарят, че не провеждат дезинфекция, 31% от запитаните посочват, че дезинфекцират, докато стените в сградите са още видимо мокри.
Неспазването на изискванията води до оцеляване на ненужно голям брой микроби, които впоследствие оказват влияние върху продуктивността на новата партида животни. Нанесен върху мокри повърхности, дезинфекционният разтвор се разрежда и го превръща в неефективен. Погледнато от друг ъгъл, си е разхищение на работна сила и финансови средства.
