д-р Светослав Карамфилов от „Аграрен университет“ в гр. Пловдив
Отново сме в Аграрен университет в гр. Пловдив, където разговаряме със Светослав Карамфилов. Доктор Карамфилов е член на Научния съвет към НАРМС и е преподавател от катедра Животновъдни науки към Аграрния университет.
Темата ни днес е с изцяло практическа насоченост и в нея ще се опитаме да Ви помогнем в избора на конкретен бик от случния план, който да използвате при осеменяване на животните в стадото в зависимост от поставените цели и търсеният ефект.
– Добър ден, доктор Карамфилов! Без излишни предисловия разкажете какво да гледаме в каталозите и как да ги четем?
– Здравейте, нека да развием темата днес като разгледаме един от биците включени в случния план на Асоциацията – Hubraum. Ще му направим екстериорен профил и ще дадем обща информация, отнасяща се до развъдната му стойност на базата на този профил. Преди да се спрем конкретно на оценката на екстериора, искам да започна с това, че развъдната стойност на всеки един бик е обобщен израз освен на екстериора и морфологията на бика, така и на още три големи групи признаци, означени като продуктивни, функционални и здравословни, които се правят въз основа на оценка на определен брой негови дъщери, които също биват преценени по екстериор и морфология.
Това логично означава, че процесът на прецизно и достоверно оценяване на един бик отнема много време и няколко негови поколения. Обикновено дъщерите се преценят на първа лактация по продуктивност, функционалност, екстериор и общо здравословно състояние. След това им се прави отново оценка на трета лактация по същите комплексни признаци. Резултатите се попълват в специална база данни, която изчислява развъдната стойност на дадения бик.
Защо е необходима оценка и на първа и на трета лактация? Защото се счита, че говедата достигат пълна зрялост на организма на 5 години, т.е. на трета лактация. Всички записи и замервания, които стандартно се правят в направленията продуктивност, екстериор, възпроизводство, оползотворяване на фуражите и здравословно състояние за максимална достоверност се осъществяват на първа и трета лактация.
Втората се пропуска, тъй като не е икономически рентабилно да се прави ежегодна оценка, а и тогава все още не е достигнат пика в млечната продуктивност, който е основен показател при формиране на общата развъдна стойност на дадения бик. Всички промени, които се случват в организма след преминаването на лактационния пик се обясняват с процеса на стареене и не са критерий за оценка на бащата.
Важно е да се уточни, че при различните породи пикът се достига по различно време. При порода Симентал е възможно този пик да настъпи по-късно, тъй като самата порода се характеризира с по-късна зрялост. За максимално точна и достоверна оценка трябва да се взимат предвид всички условия и особености касаещи животните, порода и начина на отглеждане. Сименталите традиционно запазват своя пик и в четвърта, и дори пета лактация.
– В тази връзка кога препоръчвате да се пристъпи към първото осеменяване на юниците от породата като се има предвид по- късното настъпване на зрялост при тези животни?
– Трябва да се обърне внимание на комплексното развитие и растежа на младите животни преди да бъдат заплодени. Има определени дължини, дълбочини и ниво на жива маса, които трябва да се достигнат задължително, за да очакваме оптимални резултати. Твърде ранното осеменяване крие рискове в перспектива, касаещи както здравословното състояние на твърде младата майка, така и потенциала на приплода. Тази тема ще разгледаме отделно, тъй като е важна и често се подценява. Често фермерите залагат само на натрупване на маса и не взимат предвид другите също така важни показатели. Мислят си, че достигането на над 350 кг жива маса означава достигане на полова зрялост, но това не е така. Растежът и развитието трябва да вървят ръка за ръка и да се оценяват комплексно. Под развитие се разбира достигане на определено телосложение, което ще позволи на младото животно функционално да износи и роди пълноценен приплод без това да води до здравословни последици за както за него, така и за плода! В различните страни за порода Симентал има възприети различни стандарти за първо заплождане. За България оптимално е възраст от 16 -18 месеца.
– Да продължим с Hubraum и една негова дъщеря, на която публикуваме снимка. Какво да гледаме, как да четем написаното за развъдната стойност?
– При представянето на данните за конкретен бик в каталога за бици задължително е посочен индекса за общата му развъдна стойност. Трябва да се знае, че това е променлива величина, която периодично се актуализира в зависимост от постъпващате нова информация при преценка на наблюдаваните дъщери. В развитите страни това се прави веднъж на всеки три месеца.
След индекса за общата развъдна следват номерът от националната идентификация на бика, собственика, развъдната организация или станция, която предоставя данните, броят на дъщерите, по които се прави преценката, както и броят на стадата, от които данните постъпват.
По-нататък по групи са представени данни за продуктивните, функционалните, морфологичните и здравословните признаци, формиращи общата развъдна стойност. Трябва да се отбележи, че всички параметри са дадени като отклонение +/- от средното за популацията, в която се извършва преценката на тази стойност.
Да започнем с екстериора. Ще разгледаме елементите по снимката на бика, които задължително трябва да се взимат предвид. Снимките са характерни и отговарят на определени условия. Прието е те да са профилни за максимално онагледяване на екстериорните особености. Зоотехническите описания на животните започват от главата и продължават назад всеки елемент, който описва продуктивния тип на бика. Екстериорът може много бързо да ни ориентира и към продуктивното направление на бика – дали е млечно-месен, месно-млечен или изцяло месодаен, тъй като има видими различия.
Да разгледаме Hubraum. Разбира се снимката му е направена в изложбена кондиция с тоалет, почистен и във възможно най-естетичен вид. Снимката трябва да онагледява развитието на части от тялото, които са съответно критерий за месното или млечно направление, или и за двете както е със смесените породи като Симентал.
Още на пръв поглед може да се види по-издължено тяло, по–развита средна част, по-развита крупа и бутове. Конкретно Hubraum има изключително замускуляване на бут, което започва още от върха на седалищните кости и достига долу почти до скакателните стави. Бутът има характерна закръгленост с широчина, която достига чак до вътрешната страна на бедрото. Също така се вижда, че той има и много добър полуобхват на бута. Крупата е здрава и стабилна, което осигурява широчина и широк захват на задните крайници. Крупата всъщност е тазът, който се оформя при съединяването на точките между задхълбочни възвишения, точките при тазобедрените стави и седалищните кости. Този ромб, който се оформя между тези точки условно се нарича крупа.
Следва продължение…













