Как функционира роботът за доене
Когато кравата влезе в доилната клетка, вратата се затваря автоматично. Почти веднага в хранилката се подава концентриран фураж. Той може да бъде сух или течен – например глицерин или пропиленгликол. Именно тази храна е основният стимул животните да посещават робота. Натискът от напълненото виме също играе роля, но по-слаба. За кравата концентрираният фураж е това, което е сладкото изкушение за човека.
След като животното застане на мястото си, системата разпознава вимето чрез лазер, ултразвук или триизмерна камера. Роботизираната ръка открива биберките и поставя доилните чашки. Преди това те се почистват – в зависимост от модела чрез въртящи се четки или чрез измиване в самата доилна чашка.
Доенето продължава, докато потокът мляко е над зададена стойност. Щом количеството мляко в минута намалее под определено ниво, чашките се освобождават и кравата излиза.
Колко крави обслужва един робот
Едно доене отнема средно между осем и девет минути – включително влизане и излизане. Продължителността зависи от няколко фактора:
– колко бързо се поставят чашките;
– дали кравата стои спокойно;
– форма и разположение на биберките;
– общо количество мляко;
– дебит на млякото за минута.
Ако роботът работи около двадесет и две цяло и пет десети часа на ден, теоретично могат да се извършат приблизително сто шестдесет и девет доения. В практиката всяка крава се дои средно между две цяло и три десети и две цяло и шест десети пъти дневно. Това означава, че един робот може да обслужва приблизително шестдесет до шестдесет и пет крави.
Специалистите препоръчват да не се използва над 90% от възможния капацитет. Причините са няколко:
– по-нископоставените животни избягват робота, ако има напрежение в групата;
– при технически проблем загубеното време не може да се навакса;
– смяната на части и поддръжката изискват резерв от свободно време.
В някои ферми с един робот се доят над 70 крави, но това често означава повече ръчно подкарване на животните и по-малко спестено време – а именно икономията на труд е едно от основните предимства на автоматизацията.
Буферен съд и почистване
Когато резервоарът за мляко се мие отделно от робота, времето за доене намалява до около 21,5% часа. Решение е буферен съд, който временно съхранява млякото по време на измиване. След приключване то се връща в основния резервоар, а буферният съд също се почиства.
Подобно оборудване струва няколко хиляди евро и носи допълнителни разходи за поддръжка, затова всяка ферма трябва внимателно да изчисли ползата.
Ежедневни задачи и реалност във фермата
Разпространено е мнението, че роботът върши всичко сам. В действителност той намалява физическия труд, но не отменя отговорността на стопанина.
Първотелките често се плашат, движат се и ритат. Понякога се налага ръчно поставяне на чашките, което крие риск от нараняване. Има и крави с форма на виме, която затруднява автоматичното прикрепване – при ниско висящо или силно наклонено виме.
Животни, които системно създават проблеми, нерядко се бракуват.
Всяка сутрин първо се проверява списъкът с аларми. Наблюдава се и електрическата проводимост на млякото от отделните четвъртини на вимето. Рязката промяна може да е ранен признак на възпаление на вимето – мастит. Проводимостта показва съдържанието на соли в млякото, което се повишава при възпаление.
Филтърът за мляко се сменя два пъти дневно. Роботът почиства тръбите автоматично, но помещенията, камерата и зоната за изчакване се измиват ръчно поне два пъти дневно.
Крави, които не са били доени повече от шестнадесет часа, трябва спокойно да се подкарат към робота. Болни животни или такива в родилно отделение също изискват ръчно насочване.
Поддръжка, електричество и резервни части
При спиране на системата е нужен рестарт на място. Гръмотевични бури и колебания в напрежението могат да прекъснат работата. Затова най-малко двама души във фермата трябва да познават добре управлението на робота.
Полезна практика е воденето на дневник за ремонти и обслужване, със снимки и описание. Така следващият проблем се решава по-бързо.
Работата с компютър е повече, отколкото при класическа доилна зала. Данните обаче дават ценна информация за здравето и продуктивността.
Антибиотици и контрол на млякото
Крави, лекувани с антибиотици, се доят непосредствено преди основното измиване на системата. Млякото се унищожава. След изтичане на карантинния срок се прави инхибиторен тест. Той открива остатъци от антибиотик при концентрация около един микрограм активно вещество в един килограм мляко – изключително чувствителен контрол.
Санкциите при доставка на замърсено мляко са високи. Лечението на мастит може да струва приблизително петстотин евро на крава годишно, като се включат лекарства, труд, изхвърлено мляко и трайни увреждания.
Как да се намали рискът от мастит
Практиката в много европейски ферми, включително в държави с широко внедрени системи като Нидерландия и Германия, показва, че превенцията е по-евтина от лечението. Основните мерки са:
– фураж без мухъл;
– защитена и лесна за почистване хранителна маса;
– недопускане на недостиг на калций при лактиращи крави;
– постоянен достъп до чиста вода – високопродуктивните животни могат да изпият над сто и петдесет килограма вода дневно през лятото;
– редовно почистване на поилките;
– суха и чиста постеля;
– добра хигиена по време на доене;
– ограничаване на топлинния стрес, който започва около двадесет и две градуса по Целзий – чрез вентилация и вентилатори.
Извод
Роботът за доене е мощен инструмент, който спестява труд и дава ценна информация за стадото. Но той не е заместител на добрия стопанин. Нужни са планиране, резерв от капацитет, стриктна хигиена и готовност за реакция по всяко време на денонощието.
Технологията помага – но здравето на вимето, дисциплината и наблюдението остават решаващи.
