Генотипирането постепенно променя начина, по който се прави селекцията в млечните ферми. Вместо животновъдът да чака юницата да се отели, да даде мляко и едва тогава да разбере какъв е нейният потенциал, чрез генетично изследване може много по-рано да получи информация за наследствените качества на животното.
Това не е поредната модерна дума в животновъдството. Геномната селекция вече е част от реалните развъдни програми в много европейски държави.
Какво всъщност представлява генотипирането
При генотипирането се взема биологична проба от животното – например кръв, косъм или тъкан. От нея се изследва ДНК и се анализират множество генетични маркери.
След това получената информация се сравнява с голяма референтна популация от животни, за които вече има данни за производство, здраве, плодовитост, телесна конформация и други признаци.
Така се получава по-надеждна оценка на генетичния потенциал на конкретната крава или юница.
Самото секвениране на генома на говедото е голям научен пробив, направен през 2009 г. Международният проект е обхванал повече от 300 учени от 25 държави. Получената генетична информация впоследствие става основа за развитието на съвременната геномна селекция.
Защо това е важно за фермера
Най-простият пример е с юниците.
Една ферма може да има 20, 30 или 50 женски телета, но да няма нужда да оставя всички за бъдещи крави.
Проблемът е, че обикновено всички те изглеждат приблизително еднакво, когато са малки.
Тук идва генотипирането.
То може да помогне на фермера да разбере кои животни имат по-добър генетичен потенциал и кои са по-слаби кандидати за бъдещото стадо.
Това означава, че селекцията може да се направи преди животното да е започнало да дава мляко.
Именно това е една от големите ползи на геномната селекция. Ирландската служба за генетично оценяване посочва като основна полза за млечните ферми възможността да бъдат определени юниците с най-висока генетична стойност за оставяне като ремонтни животни. Генотипирането едновременно повишава надеждността на генетичната оценка и може да потвърди произхода на животното.
Не се гледа само количеството мляко
Тук е една от най-важните промени в съвременната селекция.
Добрата млечна крава не е просто крава, която дава много литри.
Фермерът има нужда от животно, което:
– дава добро количество мляко;
– има добър процент мазнини;
– има добър процент и количество протеин;
– се запложда добре;
– има здраво виме;
– има здрави крака и копита;
– по-рядко боледува;
– остава по-дълго във фермата;
– използва по-ефективно фуража;
– ражда по-лесно;
– не създава прекомерни разходи за лечение и поддръжка.
Съвременните генетични индекси вече включват именно такива признаци.
Например британският индекс за печалба през живота на животното включва производство и качество на млякото, плодовитост, здраве на вимето, куцота, функционален тип, дълголетие, разходи за поддръжка и лекота на отелване.
Генотипирането помага да се изберат правилните юници
Това вероятно е най-практичната полза за една ферма.
Ако фермерът трябва да остави например 10 юници от 20 родени женски телета, изборът може да бъде направен не само по външен вид и произход.
Геномната информация добавя още един много важен слой към решението.
Получава се възможност да се сравнят животните по различни признаци и да се изберат тези, които най-добре отговарят на целите на конкретната ферма.
Така генотипирането може да намали разходите за отглеждане на юници, които в бъдеще няма да бъдат достатъчно ценни за стадото.
Точно затова геномната информация вече се използва за ранно подреждане на юниците и за решения кои животни да бъдат оставени за ремонт, кои да бъдат продадени и кои да бъдат използвани по-интензивно в развъдната програма.
Може да помогне и при избора на бик Това е още един важен момент.
Когато фермерът знае генетичните качества на кравата, той може да направи по-точен избор на бик.
Например една крава може да има много добра млечност, но по-слаба плодовитост. Друга може да има добър протеин, но проблеми с вимето.
Вместо и на двете да се използва един и същ бик, генетичната информация позволява заплождането да бъде съобразено с конкретните слабости и силни страни на животното.
При съвременните системи за развъждане вече се следи и родствеността между животните, за да се намали рискът от прекомерна родственост и от нежелани комбинации на рецесивни генетични дефекти.
Може да открие нежелани наследствени гени
Генотипирането не е само инструмент за избор на „най-добрата“ юница.
То може да покаже и наличие на определени наследствени генетични варианти.
Това е особено важно при използването на ценни разплодни животни.
Ако даден бик или крава е носител на рецесивен генетичен дефект, информацията може да бъде използвана при избора на партньор за заплождане.
Целта не е непременно животното да бъде изхвърлено от развъдната програма, а да не се правят рискови комбинации.
Лабораториите за генотипиране използват маркери в ДНК и за установяване на родословие, генетични варианти, свързани с наследствени заболявания, и други генетични характеристики.
следва: 2 част/ Ползите от генотипирането при млечните говеда
