Пшеницата в България има един основен сортов лидер, но зад националната картина се крият сериозни различия между отделните райони. Данните от предварителното наблюдение за реколта 2026 година показват, че изборът на сортове е силно зависим от мястото, където се отглежда културата.
Сортът „Авеню“ е най-разпространеният при пшеницата и формира 56% от производството в страната. Но това средно число прикрива доста различна картина по райони.
В Северозапада „Авеню“ е почти без конкуренция
Най-силно е присъствието на „Авеню“ в Северозападния район, където сортът заема 78% от производството.
В Северния централен район делът му е 53%, а в Североизточния – 43%. В Югоизточния район „Авеню“ достига 64%.
На другия полюс е Южният централен район, където сортът има само 7% дял. Там картината е значително по-разнообразна. Сортът „Пибрак“ достига 31%, а „Софру“ – 12%.
Това показва, че националният лидер не е непременно лидер навсякъде. Зад общите 56% стои много различна сортова структура по места.
„Пибрак“ има своята силна територия
„Пибрак“ е вторият по разпространение от посочените основни сортове и формира 6% от производството на пшеница в страната.
В Южния централен район обаче делът му скача до 31%. В Североизточния е 11%, а в Югоизточния – 5%.
При „Софру“ ситуацията е подобна. На национално ниво сортът има 6%, но в Южния централен район достига 15%, а в Югозападния – 12%.
При ечемика също има районни лидери
При ечемика националният лидер е сортът „Зебра“, който представлява 46% от производството.
В Северния централен район неговият дял достига впечатляващите 65%, а в Северозападния и Североизточния район е по 52%.
Но и тук националната картина не обяснява всичко. В Югоизточния район „Зебра“ има 30%, докато сортът „Жуп“ достига 36%. Още по-голям е делът на „Жуп“ в Югозападния район – 41%. За страната като цяло неговият дял е 9%.
Северът и югът имат различен сортов почерк
Данните показват интересна картина. В голяма част от северните райони производството е по-силно концентрирано около водещите сортове. В същото време в някои южни райони се наблюдава по-различно разпределение.
При пшеницата например „Авеню“ има 78% в Северозапада, но едва 7% в Южния централен район. При ечемика „Зебра“ достига 65% в Северния централен район, докато в Югозападния „Жуп“ е водещ с 41%.
Тези разлики са важна част от картината на българското зърнопроизводство. Националният процент може да покаже кой сорт е най-масов, но именно районните данни показват какво реално се случва по полетата.
Наблюдението на Министерството на земеделието и храните е проведено между 10 и 30 юни 2026 година, преди прибирането на реколтата. Затова представената сортова структура е част от предварителната оценка за реколта 2026 година.
