5. Кой плаща – България или Европейският съюз?
Тук често се получава объркване.
Европейският съюз има механизми за финансово участие в определени разходи на държавите членки при ветеринарни спешни мерки. Сред допустимите разходи могат да бъдат обезщетенията за собственици на животни, които са заклани или умъртвени, разходите за самото клане или умъртвяване и свързаните с тях транспортни разходи, обезщетенията за унищожени продукти от животински произход, както и разходите за почистване, дезинфекция и други необходими мерки.
Европейските правила поставят за целите на европейското финансиране обезщетението за животните да бъде в границите на пазарната стойност, която те биха имали, ако не бяха засегнати от болестта. Това е важно уточнение: този европейски лимит определя какви разходи могат да бъдат признати за финансиране от Европейския съюз, а конкретният ред и размерът на обезщетението за фермера се определят от националното законодателство. (EUR-Lex)
Но това не означава, че Европейската комисия превежда парите директно на фермера.
За българския животновъд основният орган е българската държава и по-конкретно системата на Българската агенция по безопасност на храните.
Българската наредба предвижда обезщетенията да се изплащат със средства от бюджета на Българската агенция по безопасност на храните, с целево предоставени средства от държавния бюджет и чрез други предвидени трансфери по държавния бюджет. (Сиела)
С други думи:
Европейският съюз може да участва във финансирането на ветеринарните спешни мерки, но фермерът урежда обезщетението си по българската процедура.
Това е важно разграничение. Европейското финансиране е между Европейския съюз и държавата членка, докато за стопанина конкретното обезщетение се определя и изплаща по българския ред.
6. Какво точно се обезщетява в България?
Българската нормативна уредба е доста конкретна.
Сред случаите, за които е предвидено обезщетяване, са:
- животни, умъртвени за поставяне на диагноза;
- заразени и контактни животни, унищожени с цел ликвидиране на определени болести;
- животни, третирани с имунологични ветеринарномедицински продукти срещу определени болести, когато са умрели вследствие на непредвидим риск или са неотложно заклани преди изтичането на карентния срок;
- животни, умрели или неотложно заклани след налагане на възбрана от Българската агенция по безопасност на храните.
Законът предвижда обезщетяване и за собствениците на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, когато те са унищожени при ликвидиране на болестите, за които законът предвижда тези мерки. (Сиела)
Следователно механизмът не се отнася единствено до „едно животно, което е заклано“.
При определени обстоятелства могат да бъдат обхванати и други материални загуби, когато те попадат в изрично предвидените от закона категории и е спазена съответната процедура.
Тук обаче също трябва да се направи една важна уговорка: не всяка загуба на фермата автоматично се превръща в обезщетение. Законът определя конкретно кои животни, продукти, фуражи и други обекти попадат в системата.
7. Колко струва животното за целите на обезщетението?
Това е един от най-чувствителните въпроси за всеки стопанин.
Българският закон предвижда обезщетението за животните да се определя по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. (Сиела)
Това е важно уточнение, защото не става дума просто за свободна пазарна оценка, която стопанинът или ветеринарният лекар да определят по собствено усмотрение.
За животните, за които се прилага одобрена развъдна програма, законът предвижда друг ред – оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. (Сиела)
А когато няма определени цени по съответния ред, изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните или оправомощено от него лице може да възложи определянето им на независим оценител.
Разходът за независимия оценител е за сметка на бюджета на Българската агенция по безопасност на храните. Законът предвижда и процедура за проверка на оценителския доклад. (Сиела)
Следователно:
обезщетението не се определя просто по принципа „колко според стопанина струва животното“.
Има законово определен начин за изчисление.
Има и още една важна подробност. Законът предвижда максималният размер на обезщетението, когато се използват определените цени или се прави оценка от независим оценител в предвидените случаи, да се определя в съответната наредба. (Сиела)
8. При животните с развъдна програма сметката е различна
Тук има особено важна подробност за говедовъдите и овцевъдите.
При животни, за които се прилага одобрена развъдна програма, обезщетението може да се основава на оценка, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
При тази оценка могат да бъдат взети предвид породната принадлежност и развъдната стойност на животното. (Сиела)
Това е съществено за животните под селекционен контрол. Една високопродуктивна разплодна крава, ценен разплоден овен или друго животно с доказана развъдна стойност не се разглежда само като килограми живо тегло.
Затова законът е предвидил отделен механизъм за тези животни.
Оценката на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството е част от процедурата за определяне на обезщетението и трябва да бъде съобразена с действащата развъдна програма. (Експертис)
Това е важна разлика за стопанствата, които инвестират години наред в селекция. При тях стойността на животното не се изчерпва с неговото тегло.
9. А ако от животното остане продукция, която може да бъде продадена?
И тук законът има ясно правило.
Когато продуктите, получени от заклани животни, могат да бъдат реализирани, получените средства се приспадат от размера на обезщетението. (Сиела)
Тоест не може една и съща загуба да бъде компенсирана два пъти – веднъж чрез обезщетението и втори път чрез приход от реализацията на продукцията.
Това правило е част от механизма за изчисляване на окончателния размер на обезщетението.
10. Обезщетението не е гарантирано, ако стопанинът е нарушавал правилата
Това е една от най-важните части от българската система.
Законът за ветеринарномедицинската дейност предвижда случаи, при които не се изплаща обезщетение.
Сред тях са неизпълнение на определени ветеринарни изисквания, нерегистриран животновъден обект, неосигурен достъп до животните за изпълнение на необходимата мярка, нарушаване на наложени забрани и други изрично посочени в закона случаи. (Сиела)
Законът предвижда и допълнителни хипотези, свързани с повторно установяване на определена болест в животновъден обект в зона с ограничения, както и с населване или регистриране на обекти в такива зони в нарушение на действащите ограничения. (Сиела)
Важно е обаче да се каже, че отказът от обезщетение не се прави произволно.
При нарушенията, посочени в закона, трябва да е налице съответното наказателно постановление или доклад от проведено епизоотично проучване при възникнало огнище на заболяване от съответния списък. (Сиела)
Българската наредба предвижда и намаляване на обезщетението, когато са установени определени нарушения.
Коефициентът на редукция може да бъде 10%, 20% или 40% в зависимост от конкретното нарушение. (Министерство на земеделието)
При 10% намаление наредбата посочва например:
- некоректно отразяване на данните за животните;
- непълни данни за извършена инвентаризация;
- неактуален списък на персонала;
- неактуален план за прилагане на спешни мерки при заразна болест. (Сиела)
При 20% намаление се включват по-сериозни несъответствия, сред които:
- несъответствие между данните в информационната система и реално наличните животни;
- липса на регистър на животните;
- липса на дневник на собствениците или ползвателите за проведените лечебно-профилактични мероприятия;
- липса на данни за извършена инвентаризация;
- липса на списък на персонала;
- липса на план за прилагане на спешни мерки при заразна болест. (Сиела)
40% намаление е предвидено в специална хипотеза, свързана с повторно населване на животновъден обект след предишно огнище на особено опасна заразна болест, когато при последващо изследване отново се установи заболяване и има неотстранено нарушение от посочените в наредбата. (Министерство на земеделието)
Важно е и още нещо – редукцията се прилага при изпълнение на конкретните условия, определени в наредбата, включително относно периода, през който нарушенията са останали неотстранени, и наличието на констативен протокол от официалния ветеринарен лекар. (Сиела)
Това показва нещо много важно:
документите, регистрацията, точната информация за животните и биосигурността не са административна формалност. Те могат пряко да се отразят върху размера на обезщетението.
А за фермера има още един срок, който е добре да се знае предварително: заявлението за обезщетение се подава до директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните в срок до три работни дни от умъртвяването, унищожаването или, в предвидените от закона случаи, от смъртта на животните. (Сиела)
След подаването на документите директорът на областната дирекция по безопасност на храните съставя акта за обезщетение в срок до 30 работни дни, а самото обезщетение се изплаща в срок до 30 дни от влизането на акта в сила. (Сиела)
1 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
2 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
3 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
4 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
