Европейският млечен сектор се намира на прага на сериозна нормативна трансформация. През следващия месец Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз се подготвят официално да приемат пакета от промени в Общата организация на пазарите на земеделски продукти. В центъра на дебатите отново застава прословутият член 148 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, който урежда договорните отношения при изкупуването на сурово мляко.
Промените предвиждат засилване на позициите на фермерите чрез право на едностранно предизвестие за прекратяване на договори с мандрите, чийто срок надхвърля шест месеца. Намерението на европейските законодатели е да създадат законова защита за по-слабата страна в поредицата по веригата – производителя. Десетгодишната практика по прилагането на този инструмент на национално ниво в половината държави членки обаче повдига сериозни въпроси за неговата пазарна ефективност.
Какво гласи законът: Буквата на член 148
За да се разбере същността на спора, е необходимо да се разгледа точният текст на регламента, който дефинира рамката на търговските отношения в сектора:
„Член 148, параграф 1:
Когато дадена държава членка реши, че всяка доставка на сурово мляко на нейна територия от производител на преработвател на сурово мляко трябва да бъде обхваната от писмен договор между страните […], този договор трябва да отговаря на условията, определени в параграф 2.
Параграф 2: Договорът задължително трябва:
а) да бъде сключен преди доставката;
б) да бъде изготвен в писмена форма;
в) да включва по-специално следните елементи:
i) дължимата цена за доставката, която може да бъде фиксирана или да се изчислява чрез комбиниране на различни фактори (пазарни показатели, обем, качество);
ii) обема сурово мляко, който може и/или трябва да бъде доставен, и графика на тези доставки;
iii) продължителността на договора, която може да бъде определена или неопределена, с клаузи за прекратяване;
iv) подробности относно сроковете и процедурите за плащане;
v) уреждане на събирането или доставката на суровото мляко;
vi) правилата, приложими в случай на форсмажорни обстоятелства.“
Регламентът съдържа и ключово изключение в своя параграф 3, което освобождава от тези задължения производителите, които предават суровината на кооперативи, в които членуват, стига устава на съответното сдружение да съдържа еквивалентни защитни механизми.
Анализ на практиката: Парадоксът на регулаторния чадър
Икономическият анализ на изминалите десет години показват сериозно разминаване между политическите намерения и икономическите резултати. Към днешна дата 13 от 27-те държави членки (сред които и България) са избрали да се възползват от опцията в параграф 1 и са направили писмените договори задължителни на национално ниво. Останалите 14 държави оставиха пазара да функционира на принципа на свободното договаряне.
Сравнителният анализ на данните за изкупните цени разкрива пазарен парадокс:
| Пазарен модел в ЕС | Среден резултат за последните 10 години |
| Държави със задължителен чл 148 | По-ниски изкупни цени за производителите |
| Държави със свободен пазар | Средно с над 2 € на 100 кг по-високи цени |
| Диапазон на ценовото предимство на свободния пазар | Между 0,89 € и 5,80 € на 100 кг |
В 9 от последните 10 години фермерите, работещи без административно наложени договори, са получавали по-високо възнаграждение за своя труд. Тази тенденция се дължи основно на факта, че в страните със силно развити кооперативни структури (като Нидерландия, Дания и Северозападна Европа) ценообразуването е гъвкаво и обвързано с реалната пазарна конюнктура, а не с тромави законови формули.
Рисковете от административна намеса върху биологичен продукт
Млечният сектор се отличава със специфична уязвимост поради биологичния характер на суровината – суровото мляко се разваля бързо и не може да бъде складирано в очакване на по-добри цени, както зърнените култури.
Когато държавата наложи твърда правна рамка върху ценообразуването, тя често постига обратен ефект. Изкупвачите и преработвателите, изправени пред административен натиск и дългосрочни ангажименти в несигурна среда, са склонни да се застраховат, като залагат по-ниски базови цени в договорите. Административната тежест намалява конкурентоспособността и гъвкавостта на мандрите, което в крайна сметка се прехвърля като финансова тежест върху фермерите.
Модерните алтернативи: „Заключване“ вместо бюрокрация
Водещите европейски млекопреработватели вече предлагат на фермерите пазарни алтернативи, които заобикалят нуждата от засилена чиновническа намеса. Вместо твърдо фиксирани договори, се развиват програми за управление на риска чрез финансово „заключване“ на цените на международните стокови борси.
Тези финансови инструменти позволяват на фермерите да гарантират минимална доходност за продукцията си месеци напред, възползвайки се от борсовите фючърси за масло и сухо мляко. Това осигурява стабилност и предвидимост за стопанствата, без да блокира оперативната гъвкавост на пазара на сурово мляко.
Експертите от бранша препоръчват държавите членки да подходят изключително внимателно към новите промени в Общата организация на пазарите от юни 2026 година.
За да се запази икономическата устойчивост на млечното говедовъдство и овцевъдство, националните законодателства трябва да използват максимално предвидените в регламента изключения, оставяйки пространство за пазарна инициатива и модерни инструменти за управление на риска.
1 част/ Реформата в договорите за мляко в ЕС: Между административния натиск и пазарната реалност
