2 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Къде се крие месото

Сега ще представя предложенията според на Камарата и Съюза на говедовъдите, как да „открием“ къде се крие месото и да го изкараме на рафта.

Национален съюз на говедовъдите в България – според него големият резерв на месо е във фермите произвеждащи мляко.

Оказва се на практика, че най-голям принос за осигуряване на говеждо месо има сектор мляко, и в същото време не е подпомаган в тази насока с нищо.
Защо.

Млечните крави в началото на годината са 197 000 бр. Останалите крави са 163 000 бр. В т.ч  22 000 под селекция от автохтонните породи, в селекцията влизат и още 15 200 бр чистопородни животни от известните ни месодайни породи Абърдин Ангус, Херефорд, Лимузин, Гауей, Симентал за месо и вече може да се похвалим, че имаме и няколко стотин екземпляра от Вагу. Тук прави  впечатление, че автохтонните породи са повече с една четвърт от истинските месодайни породи – въпросът е защо.

На практика другата голяма група, която дава телета за месо са т.н крави с бозаещи телета, други ги наричат месодайни кръстоски, трети безпородни, но тези крави са 125 000 бр и произвеждат голяма част от „скритото“ месо. Това месо обаче в по-голямата си част изтича от фермите,  една част за изхранване на фермера, другото се продава от фермата в двата варианта на живо и на месо. Много малко животни от тази категория влизат в кланицата. Освен това, изискванията към тях при обвързаната подкрепа са минимални.

Следва  пътя на телетата или месото. От чистопородните комерсиални породи – тези 15 000 бр  участващи в селекционни програми, почти нищо не стига на българския пазар. Излишните женски животни се продават за разплод, съдбата на една част от мъжките е същата, тези които останат за клане месото им се дава в луксозните ресторанти, за изготвяне на специални разфасовки и колбаси и останалите телета се изнасят живи в чужбина. Голяма част от мъжките телета на кравите попадащи в групата на т.н месодайни, имащи кръв в някаква степен от месодайни бици, се изнасят живи за Албания, Косово и Гърция. Другата част от тях се колят и също месото се изнася. От тази сметка става ясно, че месото на нашия пазар идва от кравите за мляко и техните приплоди.

Всичко това кара търговците да стават изключително изобретателни при рекламата на говеждото месо и дори  имаше смешни етикети , на които пишеше стек от“ месодаен Холщайн“.

Самите месопреработватели си признават, че купуват месо от Румъния за по „фините“ колбаси, което означава, че има глад за най-качественото говеждо месо.

Сега ще ви кажа и къде се „крие“ месото.
В момента всяка млечна ферма гледа по най-бързия начин да се отърве от телето, никой не и дава 143 евро за отелена крава и 90 евро за теле, както се случва в някои държави. Обикновено телета, които имат проблем при раждането, се ликвидират. Други, се разболяват веднага след раждането, защото фермерът въобще не прави усилия да ги спаси. Те му носят само загуба. Обикновено фермерите продават или подаряват новородените след коластреният период, за да си спестят 500 литра мляко необходими за изхранването им до отбиването. По този начин се губят десетки хиляди телета, някои от които съвсем преднамерено се отстраняват.

Нещата ще се влошат и фермерите ще станат още по „безмилостни“ след като влезе регламента да не се транспортират телета ненавършили 28 дневна възраст. Това означава 200-300 лева допълнително дадени от фермера, плюс създаване условия за отглеждане на по-голям брой телета във фермата. Не се наемам да кажа какъв е броя на загубените телета, но става дума за десетки хиляди телета, най-вече мъжки, които дават и месото.

Какво трябва да се направи.
Нищо повече от това, което правят другите в млечните стада. На първо място да си оправим селекцията в частта рангиране на стадата. В момента все още говорим за развъдни стойности, херитабилитет, правим програми за изчисляването им и куп неща, които се правят на много високо ниво, съобразено с всички изисквания на тази материя. Ами ако получим развъдна стойност, която е недостоверна, кой ще плаща. За водене селекцията по генотип, само си говорим два пъти в годината, и нищо. Крайно време е Селскостопанска академия да се вземе в ръце и направи един дебат по тези въпроси. И не само това. Да организира воденето на селекционната работа, защото е ясно, че развъдните асоциации вече са се изчерпали и нямат потенциал за повече.

Следва …..

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here