Когато се говори за антибиотици в животновъдството, най-честата грешка е смесването на проценти, индекси и относителни показатели без ясен мащаб. Данните за Германия, Испания и България позволяват по-рядко срещан, но далеч по-честен поглед – през реалните количества в тонове.
Испания – над 1 200 тона и защо това има значение
По публикувани научни и европейски анализи, Испания е достигала над 1 200 тона ветеринарни антибиотици годишно в периода около 2020 година. Това е една от най-високите абсолютни стойности в Европейския съюз, изпреварваща дори Германия.
Тази цифра не е случайна. Испания е:
– водещ производител на свинско месо в ЕС;
– страна с изключително интензивни производствени системи;
– пример как големият мащаб директно се превръща в големи количества лекарства;
Именно заради тези над 1 200 тона Испания се превръща в фокусна държава за европейските политики срещу прекомерната употреба на антибиотици.
Важно е уточнението: това са данни от предходни години, преди пълното разгръщане на националните програми за ограничаване. След това страната отчита силен спад, но абсолютният мащаб остава показателен.
Германия – около 560 тона, и под строг контрол
Германия стои в съвсем различна позиция. С около 560 тона ветеринарни антибиотици тя използва два пъти по-малко от Испания в пиковите ѝ години, въпреки сходния икономически мащаб.
Това не е резултат от по-малко животни, а от:
– дългогодишна система за отчет;
– задължително деклариране на всяко лечение;
– натиск върху ферми с висока употреба;
Германският пример показва, че интензивното животновъдство не задължително води до рекордни количества, ако управлението е стегнато.
България – около 38 тона в съвсем друг мащаб
България, с приблизително 38 тона ветеринарни антибиотици годишно, попада в съвсем различна категория. Този обем е нисък в абсолютни стойности, но причината не е само в по-добрите практики, а и в:
– значително по-малка животинска биомаса;
– по-слабо индустриализирано производство;
– висок дял на овце, кози и екстензивно говедовъдство;
Тук рискът не е в количеството, а в липсата на детайлна и публична отчетност.
Какво показва сравнението
Поставени едно до друго, числата говорят ясно:
– Испания: над 1 200 тона – пример как мащабът без контрол води до рекордни количества;
– Германия: около 560 тона – голям сектор под строг надзор;
– България: около 38 тона – малък сектор с различни структурни проблеми;
Общият извод е прост, но често премълчаван:
не количеството животни е решаващо, а начинът, по който се управлява здравето им.
Голямата картина за ЕС
Дори при липса на пълни официални данни по държави за 2024 година, тези примери ясно очертават посоката. Европейският съюз се движи към:
– по-малко антибиотици;
– повече контрол;
– по-голяма роля на превенцията;
И тук традиционното отглеждане, което все още съществува в части от България и Южна Европа, се оказва не проблем, а част от решението.
