Рубриката се води от Михаил Михайлов
Тема на годината: Животновъдството през 2024 г / 1 част
Тема на годината: Животновъдството през 2024 г / 2 част
Парите
Какво не сме коментирали. Най-важното – парите.
Те никога не стигат на фермерите. Обществото обаче си мисли, че парите за земеделието се дават като подарък. То няма и друго, какво да си мислят. Погледнете медиите след обявяването разплащането по някоя мярка. Какви са заглавията.
– Парите тръгнаха, 150 млн. лв са насочени за животновъдството, животновъдите получиха 130 млн.лв обвързана подкрепа, парите за Украйна са при фермерите.
Едва ли някои си представя, колко притеснения, унижения, нерви, безсънни нощи, преживява един фермер, докато траят проверките, сетне чакането да звънне камбаната от банката, за да може да изпрати парите на тези, на които ги дължи.
Това разбира се не е всичко. Обществото например не знае, че част от тези пари се вземат за данъци. Не знае, че от тези пари се плаща за проекта. Ами ако не бъде одобрен. Възможно е, но парите за извършената подготовка на документите ги няма. Всеки добър бизнесмен, като разбере, че парите, с които ще му плащат, са част от програма, така се насочва, че гледа да вземе колкото може повече. Държавните такси също са велики. Например имаме случаи, когато на наш фермер бяха взети 600 лв за да се докаже, че ятата птици, които прелитат на пролет и есен над мини мандрата му, няма да имат въздействие от нея. Става дума за височина на летеж на 2000 м от земята.
Ако мислите, че списъка с искатели е свършил много се лъжите. Следват такси за одобряване района на фермата, например. От там идват маститите инспектори от енергоразпределителните дружества и накрая тези дето осигуряват земята. Напоследък се появиха и лабораториите за изследване на мляко, вода, фуражи, хигиена. И всеки иска. Не е лошо икономистите да направят една сметка, какво получава на книга фермерът и колко остава реално у него, за изпълнение на задачата.
Следва другият парадокс. Много хора от обществото не зная, че фермера за да вземе някакви пари, трябва да извърши някаква работа. Разбира се, това става след проверка на извършеното и тогава се дават парите. Миналата година беше абсурдна. Нямаше никакви изисквания за предадена продукция. На практика пак се раздаде на калпак. Този казус е много сложен. Половината фермери не искат доказване на производство. Защо. Вие знаете много добре. Тези, които правят голямо производство искат да има изисквания за произведена продукция.
И следва най-големия парадокс при млечния бизнес. Обикновено цените на млякото у нас растат до януари и след това почват да падат, под натиска на този, който купува. Аргументите са абсурдни, смешни и жалки. Но работещи много добре. Купувачите на мляко казват, че вече е топло, кравите излизат на паша и процента на отелвания е голям. Ами аз не зная да има у нас кой знае колко прилични пасища, които още от февруари да осигурят толкова трева, че кравите да дават с тонове мляко. Броят на кравите за мляко намалява непрекъснато, тези дето са под селекция не могат да компенсират, което означава, че няма мляко. Влезте в магазин от веригите да видите какво изобилие на вносни сирена. По-лошото е, че цените се приближават до нашите.
Икономистите и журналистите са длъжници на фермерите. Нека фермерите да получават подпомагане, но обществото да знае за какво се дава. Горе казаното важи само за фермери, които стриктно си изпълняват задълженията, внасят данъци и дават касови бележки.
Остана още един от проблемните въпроси. Става дума за подпомагането на големите ферми. Трябва да се търсят пътища да няма дискриминация на кравите. Все пак големите дават млякото на страната ни. Лошото е, че вече доста от тях започнаха да затварят кепенците. Тук трябва също анализ на тази ситуация.
Организациите: Нещо, което се рекламира разпалено от нашите политици и някои фермерски лидери. Колкото и да ми е трудно да го кажа, защото познавам експерти с много знания по тази материя, до момента сякаш успеха е нулев. С години слушаме това, правим организации (образцова при козите), но до ден днешен не съм прочел или чул за организация, която работи и печели добре. Има такива, които след изтичане на сроковете правят един банкет и приключват с организацията. Нашите емисари, които обикалят из Европа, като се върнат у нас започват големи реклами и в крайна сметка – нищо. Похарчват се едни пари, дано да са правилно насочени и шоуто свършва.
Ще е много хубаво в подкастовете или на страниците на медиите, тези които рекламират за организации, да разкажат с думи прости, какво е направила организацията Х, колко фермера участват, какви пари са получили, за какво са ги изхарчили, какъв е ефекта от сдружението. За банкет съм сигурен ще има. Най-интересното е, че в страната имаме една кооперация – Фермери и Геномика- Сливен, която не е взела лев подпомагане и представете си работи шеста година. Отново повтарям. Нека някои да излезе и разкаже как работят поне няколко организации на производители или други групи земеделци.
На практика е най-добре да създадем такива организации. Следва едно, не, две голямо НО. Първото е манталитета на българина, че всеки се опитва да надхитри другите. И второто е, че тези организации се изправят на пътя на много опитни играчи в бизнеса – изкупвачи, преработватели, търговци. Имаме вече случаи у нас, когато 15 мандри отказваха да купят дневно по 10 т мляко от една организация. Сега във Франция, след много години превес на организациите, те отиват небитието – мандрата ще сключва отделен договор с всяка ферма, защото ще купува млякото и дава бонуси във връзка производството на по-малко емисии.
СЕЛЕКЦИЯТА – една тема по която може да се говори с дни. Определено всичко по нея става много бавно. Резултатът е изключително малък и се въртим около 4000 т средна млечност от всички крави за мляко. Разбира се в някои РА, и по-точно в АРЧШПБ – Добрич, имаме над десет ферми със средна млечност над 10 000 кг. Имаме и 12 крави, които пожизнено са дали по над 100 000 кг мляко.
Съвсем скоро, може би след година в оборите за производство на мляко, ще останат 80 000 бр крави. За да получаваме сегашното мляко тези крави трябва да дават по 7-8000 кг мляко средно. Това е една от големите задачи, която трябва да се реши. Следва „чупене“ на оковите за кросбрединга и хетерозиса. Защо не ги използваме, никои не може да каже.
Следва производството на мъжки разплодници. Нека РА да извадят от програмите си производство на мъжки разплодници. Това не са митове. Това си е направо трошене на пари. Точно обратно стои въпроса с производството на кочове и пръчове. Прави се нещо в тази връзка, но трябва още много да се шлайфа продукта (коча). Производството на бици от месодайното говедовъдство трябва да е задача номер едно. Времето на надприказване – моето биче има сертификат, има еди какво си, купено е от най-доброто стадо и т.н. – до тук. Всичко да се прави, както го правят хората. И най-важното нещо, е програма за изготвяне на случните планове и установяване инбридинга при Холщайна ЧШГ. При всички случаи при нас този процент е над 10 а тавана трябва да е 6%. От тук нататък се върви надолу.
И още. Миналата година сайта Говедовъд. ком изпрати писма до всички РА да изпратят отчетните си доклади за годината. Отзоваха се няколко РА, на които им бяха публикувани докладите. Имаше и весели случки с една РА, от която обявиха, че доклад не може да се предоставя. Интересен довод. На 70% РА работят с държавни пари, в закона е казано, че накрая на годината се прави доклад и се публикува. Доколкото разбрах ще има официално писмо до ИАСРЖ за предоставяне докладите за публикуване. Все пак трябва да се знае кой, кой е.
От всичко, гореказано с допълнения ще бъде изготвено като доклад, завършваш с поне 20 точки, които трябва да се решават взаимно с държавата и внесено за разглеждане от министъра.
Михаил Михайлов
