След договорените количества говеждо месо от Меркосур, европейските животновъди са изправени пред ново предизвикателство – подновените преговори между Европейска комисия и Австралия за споразумение за свободна търговия. В центъра отново стои месото и мащабът на безмитните квоти.
Рязко увеличение на исканите количества
Вече са договорени 99 000 тона безмитно говеждо месо от държавите в Меркосур. Паралелно с това австралийската месна индустрия настоява за най-малко 50 000 тона безмитно говеждо месо годишно за пазара на Европейския съюз. Това представлява увеличение с около 1475% спрямо настоящата квота от 3389 тона.
Искането не спира дотук. За овче и козе месо се настоява за 67 000 тона годишно, което означава ръст от приблизително 1145% спрямо сегашните 5851 тона.
Според браншовите организации в Австралия настоящият достъп до европейския пазар практически не е променян близо пет десетилетия. След излизането на Обединено кралство от Европейския съюз износът към британския пазар вече не влиза в общата европейска рамка, което допълнително свива възможностите за австралийските износители.
Какво предлага Европейският съюз
По информация от Брюксел Европейският съюз обсъжда възможност да предостави до 30 000 тона безмитно говеждо месо за Австралия. Дори това количество би означавало увеличение от около 885% спрямо действащата квота.
Преговорите напредват, макар и да остават нерешени въпроси. Сред тях е и темата за взаимното признаване на географските указания – въпрос с особено значение за европейските производители на традиционни продукти.
Не бива да се забравя, че подобно споразумение се провали през 2023 година. Тогава Австралия се оттегли в последния момент, тъй като предложените безмитни квоти бяха счетени за недостатъчни. По онова време искането беше за 60 000 тона говеждо месо.
Пазарен дисбаланс и притеснения в сектора
Европейските фермерски организации, включително Copa-Cogeca, изразяват сериозна тревога. Според тях потенциалните ползи за европейската икономика изглеждат ограничени, докато рискът за животновъдството е значителен.
Ситуацията е показателна: около 28 милиона австралийски жители получават достъп до пазар от приблизително 450 милиона европейски потребители. Това означава сериозна концентрация на износ към далеч по-голям и платежоспособен пазар.
Фермерите се опасяват от:
– допълнителен натиск върху изкупните цени на говеждото, овчето и козето месо;
– намаляване на доходите в секторите на говедовъдството и овцевъдството;
– разклащане на пазарната стабилност в чувствителни региони;
– засилване на конкуренцията от продукция, произведена при различни производствени разходи и регулации.
Има ли и положителна страна
В рамките на евентуално споразумение европейските фермери биха могли да получат по-добър достъп за износ на зърно към австралийския пазар. Това обаче остава в сянката на значително по-чувствителния въпрос за месните квоти.
Животновъдството в Европа и без това се намира под натиск – високи разходи за фуражи, енергия и труд, както и нарастващи екологични изисквания. В такава среда всяко допълнително отваряне на пазара се разглежда не просто като търговска възможност, а като стратегически риск.
Балансът предстои да бъде намерен
Фермерските организации настояват за балансиран резултат, който да не поставя местните производители в по-неблагоприятна позиция спрямо външната конкуренция.
Дали Европейският съюз ще удържи позицията си или ще направи допълнителни отстъпки, предстои да стане ясно. Но едно е сигурно – след Меркосур темата за безмитния внос на месо вече не е изключение, а трайна част от търговския дневен ред.
