Българските фермери отглеждат телетата си, но често не те ги изяждат. Вместо да останат в страната, хиляди малки животни всяка година напускат България още в ранна възраст. Купуват ги търговци, товарят се на камиони и поемат към съседни държави – Гърция, Турция, Косово или Албания. Там телетата се доугояват, колят се и в крайна сметка месото им се продава на по-висока цена.
Така се създава абсурдна ситуация – България изнася живите животни, а след това внася месото.
За много фермери продажбата на малки телета е единственият начин бързо да получат средства и да покрият разходите си. Търговците от съседните държави предлагат по-добри цени и изкупуват животните почти веднага.
Проблемът е, че така българските ферми губят най-важния ресурс – животните, които трябва да бъдат доугоени и превърнати в месо.
Вместо това добавената стойност остава в чуждите ферми и кланици.
В българските магазини говеждото месо се продава на цени между 12 и 17 евро за килограм, в зависимост от разфасовката. По-качествените стекове и първокласните части често са още по-скъпи.
Но зад тези цени стои друг проблем – произходът на месото. Голямата част от говеждото на пазара не е българско. То идва от чужбина – от държави в Европейския съюз или от още по-далечни пазари.
В същото време българските ферми трудно намират животни, които да доугояват.
Джамбазите – сянката над пазара
Паралелно с легалната търговия съществува и друг пазар – този на нелегалните посредници. В много региони действат т.нар. джамбази, които изкупуват животни извън официалния контрол.
Често това става чрез обяви за изкупуване на телета или крави без документи и без ушни марки – нещо, което по закон е напълно забранено.
Тези животни попадат в нерегламентирани канали за клане и търговия, а месото им достига до пазара без ясна проследяемост.
Бракуваните животни – другата опасна практика
Особено тревожна е търговията с т.нар. бракувани или „паднали“ крави. Това са животни от млечни ферми, които са изтощени, болни или вече негодни за производство.
Според европейските правила такива животни трябва да бъдат унищожени в екарисаж. На практика обаче част от тях се изкупуват от посредници и се насочват към нелегални или полулегални кланици.
Така месо със съмнително качество може да попадне на пазара.
Законите има, контролът липсва
Докато фермерите с регистрирани стопанства преминават през постоянни проверки и строги изисквания, нелегалните търговци често остават извън полезрението на контролните органи.
Това създава усещане за двойни стандарти – едни работят по всички правила и плащат цената, а други печелят от заобикалянето им.
Какво губи държавата
Тази система има ясни последствия:
– българските ферми губят животните си;
– кланиците работят основно с вносна суровина;
– фермерите се отказват от разширяване на стадата;
– потребителите плащат скъпо за месо с неясен произход;
И най-важното – страната губи собственото си производство на говеждо месо.
България има условия да развива силно животновъдство – пасища, традиции и опит. Но без ясна политика срещу сивия сектор и без контрол върху износа на живи животни, секторът продължава да се свива.
Докато телетата заминават към съседните държави, а месото се връща като вносна стока, българският потребител остава в ролята на последния, който плаща сметката.
Говедовъд
