Земеделската земя в Европейския съюз не е безкраен ресурс. Ново мащабно изследване на Университета и изследователския център Вагенинген (WUR) в Нидерландия показва, че при запазване на сегашните политики земеделските площи в ЕС могат да се свият с повече от осем милиона хектара до 2050 година.
Проучването обхваща всички 27 държави членки на ЕС и анализира земеползването на регионално ниво. В него са разгледани различията между Северозападна Европа, средиземноморските крайбрежни зони и източноевропейските селски региони. Изследователите са проследили промените в земеползването през последните десетилетия и са изготвили прогнози за развитието му до средата на века.
Анализът включва не само земеделските земи, но и териториите, използвани за опазване на природата, разрастване на градовете, инфраструктура, производство на енергия и биомаса. Земеползването е разгледано като единна система, в която различните функции си влияят взаимно.
Според изследователя от WUR Бериен Елберсен са разработени няколко сценария – от т.нар. „обичайно развитие“ до сценарии, съобразени с целите на Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“. В тях са оценени емисиите, качеството на водите и почвите, употребата на пестициди, загубата на земя и производственият капацитет. Именно този интегриран подход дава ясна представа за възможните бъдещи последици.
Резултатите показват, че без допълнителни политики за устойчивост и по-добро пространствено планиране земеделската земя в ЕС ще продължи да намалява. Основните причини са нарастващата урбанизация, закриването на стопанства, недостигът на работна ръка и липсата на алтернативни източници на доходи за земеделските производители.
Изследването подчертава, че този сценарий не е неизбежен. Чрез целенасочени мерки е възможно да се постигнат по-добри резултати за околната среда и климата, като същевременно се запази производството на храни и жизнеспособността на селските райони. Подходите обаче трябва да бъдат различни в отделните региони.
В Северозападна Европа, включително Нидерландия, Фландрия и части от Германия, основен проблем е съчетанието между интензивно животновъдство и силен натиск от урбанизацията. Там земеделските земи се конкурират с жилищното строителство и инфраструктурата, а въпросите за азотните емисии и качеството на водите са от години в центъра на обществения дебат. Изследването показва как различните политически варианти влияят върху природата, емисиите и земеделското производство и може да подпомогне по-информираното вземане на решения.
В крайбрежните региони на Южна Европа, като Андалусия и Леванте, предизвикателствата са свързани с конкуренцията между земеделието, туризма, градския растеж и недостига на вода. Макар напояваното земеделие да заема сравнително малка площ, то осигурява значителна част от производството и добавената стойност. В същото време урбанизацията и туристическото развитие оказват сериозен натиск върху земята и водните ресурси.
В други райони, включително части от вътрешността на Испания и Източна Европа, проблемът е обратен – изоставяне на земеделски земи. Там земята остава необработвана, докато строителството и инфраструктурата се концентрират в други зони. Според изследването устойчивото земеделие в тези региони може да допринесе за опазването на биоразнообразието, постигането на климатичните цели и подобряване на качеството на живот в селските райони. Сред възможностите са системи с висока природна стойност и производство на биомаса за биоматериали и химическа индустрия.
Заключението на изследователите е, че няма универсално решение за проблемите на земеползването в Европа. Политиките на ЕС трябва да отчитат регионалните различия и да бъдат по-добре координирани – от селскостопанската и климатичната политика до пространственото планиране и възстановяването на природата. Според WUR прозрачните сценарии помагат както на земеделските производители, така и на природозащитните организации, регионалните власти и гражданите да разберат какви са последиците от различните избори.
Изследователите изразяват надежда, че резултатите от проучването ще дадат на европейските политици ясна основа за разработване на по-целенасочени и справедливи политики за бъдещето на земеделската земя в ЕС.
