Колкото и просторна да изглежда Европа, земята ѝ не е безкраен ресурс. Полета, пасища, гори и открити пространства вече са под силен натиск. Ново мащабно изследване на Университета и изследователския център Вагенинген разглежда как ограничената европейска земя се разпределя между земеделие, природа, енергия, жилища и инфраструктура.
Изводът е ясен и тревожен: при запазване на сегашната политика земеделската земя в Европейския съюз може да намалее с повече от осем милиона хектара до 2050 година.
Проучването обхваща всичките 27 държави членки и работи на регионално ниво. Така се вижда пълната картина на континента, без да се изпада в национални детайли. Анализирани са дългосрочните промени в земеползването и на тази база са изградени логични сценарии за развитието му през следващите десетилетия.
Земята като една обща система
Изследването не разглежда земеделието изолирано. Напротив – земеползването е анализирано като единна система. В сметката влизат земеделските площи, природозащитните територии, разрастването на градовете, пътищата и енергийната инфраструктура, както и производството на енергия и биомаса.
В рамките на различни сценарии – от „продължаваме както досега“ до варианти, съобразени с целите на Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“ – са оценени въздействията върху емисиите, водите, почвите, употребата на препарати, загубата на земя и производствения капацитет. Именно този цялостен поглед е силната страна на изследването.
„Обичайният път“ води до загуби
При сценарий без нови и по-добре координирани политики резултатът е ясен: над осем милиона хектара земеделска земя могат да изчезнат от картата на Европа до средата на века. Основните причини са добре познати – разширяване на градовете, отказ на стопаните от производство, липса на работна ръка и превръщане на земята в източник на други доходи, които нямат нищо общо със селското стопанство.
Това обаче не е неизбежна съдба. Изследването показва, че с целенасочени мерки могат едновременно да се постигнат по-добри резултати за климата и околната среда, да се запази производството на храни и да се поддържа животът в селските райони.
Няма универсална рецепта за Европа
Едно от ключовите послания е, че няма едно-единствено решение, валидно за целия Европейски съюз. Натискът върху земята е различен, както и причините за него.
В силно урбанизираните части на Европа земеделието губи територии за сметка на жилищно строителство и инфраструктура. В други региони основният проблем е изоставянето на земя – полета и пасища остават без стопани, докато инвестициите се насочват другаде. Има и зони, където земеделието носи висока добавена стойност на сравнително малка площ, но се конкурира остро с други дейности за вода и пространство.
Именно затова изследването настоява за по-фокусирана европейска политика, която да отчита регионалните различия, вместо да прилага еднакви правила навсякъде.
Координация вместо парчета политика
Основният извод е, че земеползването не може да се управлява на парче. Селскостопанската политика, пространственото планиране, възстановяването на природата, климатичните цели и дори демографските процеси трябва да се разглеждат заедно.
Прозрачните сценарии показват ясно какви са печалбите и загубите от всеки избор. Те дават ориентир не само на политиците, но и на земеделските производители, природозащитните организации, регионалните власти и гражданите. Когато е ясно какво се печели и какво се губи на конкретно място, решенията стават по-реалистични и по-справедливи.
Земеделието през 2050 година: не още от същото
Посланието към европейските институции е директно: бъдещето на земята в Европа няма да се реши с механично продължаване на досегашните подходи. Ако искаме сигурно производство на храни, жизнени селски райони и запазена природа, са нужни нов тип политики – по-гъвкави, по-добре съгласувани и ясно насочени към различните региони на континента.
Иначе рискът е простичък и стар колкото земеделието само по себе си: земята се губи лесно, а се връща трудно.
